понеделник, 1 ноември 2010 г.

Празниците, празнуването и комерсиализацията….


Честит ден на народните будители. Макар че не знам правилно ли е да се „честити” и „чества” или просто „почита”. Вчера бе Хелоуиин и него със сигурност го чествах.. или по-скоро празнувах. Но какво e празник и какво е честване изобщо?...

Празник е ден от годината, в който по традиция се отбелязва някакво събитие и денят се прекарва весело, радостно, щастливо. Обикновено на празниците има специфични ритуали, церемонии и/или гозби. Празниците могат да се разглеждат като национални, лични, официални и не, тематични, религиозни, смес от последните и т.н.


Уместността да празнуваш…
* - поради възникнали възражения относно този "раздел" от темата ми, долу съм пуснал едно разяснение на изказаното в него. 
 
Само че невинаги и не всичко е редно да се празнува. Тази година за първи път чух, че 9-ти Май е „Ден на Европа”. Преди, този ден ми бе познат единствено като „День Победы” и чак ми стана абсурдно-смешно, на същата дата Европа да си прави празник. Но по това време не знаех достатъчно подробности от европейската интеграция. За щастие разбрах, и в следствие на това, просто ми се разля пред очите колко сме еднакви с руснаците като манталитет… Но какво имам предвид и защо трябва да празнуваме деня на Европейския съюз?! День Победы е официален празник на Русия, в който се чества победата над фашизма през 1945-та година. Ежегодно руснаците го празнуват с демонстриране на военната си мощ по  Красной площади (Червения площад) и е действително красиво и надъхващо шествие. Много страни признават 9-ти май за Деня на победата над фашизма. Но никой не се замисля… Това е ден, в който Русия показва на света колко е мощна, военно. Колко е смазала фашизма. Не, не че защитавам фашизма, но съвременните германци какво общо имат с него? Това е празник, който на международно ниво развява кърваво знаме на победа. Аз също му се радвам – но като празник, като шествие, не и като развяване на победно знаме. Но не съм се замислял – всъщност за много хора е най-вероятно последното. А какво е Денят на Европа и от къде се е пръкнал? 9-ти май, 1950-та година, е останал в историята като „Деня на декларацията Шуман”. Тогавашния министър на външните работи на Франция отправя предложение за създаване на нова форма на организация на щати в Европа, наречена Супернационално Общество. Това предложение води до създаването на Европейската общност за въглища и стомана, както и в последствие на Европейския съюз, какъвто е днес. И тъй като в този съюз влизат участници, които до скоро са били на фронта едни срещу други, е нормално подобни напомняния за победи едни над други да бъдат оставени, тъй като се очаква от тези хора да започнат да живеят заедно, а не да водят конфликти кой е по-по-най. Разбира се, никой не е казал да се забрави историята, деня на свободата от фашизма се отбелязва по различни начини, някъде на 5-ти май, другаде на 8-ми. Но замислете се – ако един ден се сформира (а трябва да се сформира) съюз на Евразия и изобщо – световен съюз. Такива чествания за отминали победи едни над други уместни ли са? Завързване към миналото само и единствено би могло да пречи на тичането към бъдещето, лично според мен. Естествено – сега живеят хора, които още го помнят и няма как да стане току-така. Но никой не празнува в днешно време влизането на Хан Аспарух на съвременната територия на България. Никой не празнува победите в Балканската или Междусъюзническа война. Защо? Защото не е уместно… а е и до някъде абсурдно. Какво би се празнувало на тези дни? Жертвите и героизма? Нима това е нещо, с което съвременния свят трябва да се гордее? Военни постижения!? Не мисля, че мога да се радвам на нещо такова и да го наричам празник.

Българските празници

Защо съм скептично настроен към голяма част от българските празници? Ами пак по същата причина! Какво отбелязваме днес, деня на будителите?
официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Ден_на_народните_будители


Чакайте… отбелязваме паметта им. Не дейността, не проствещението, а паметта им. Може би аз имам грешно разбиране, поправете ме ако е така, но за мен да почетеш паметта на някого, означава да „се сетиш за мъртвия”, да „почетеш мъртвия”, да „се поклониш пред покойника”. Твърде силно впечатление прави обвързаността на това „почитане” със „смъртта”. „Празнуваме” 19-ти Февруари – смъртта на Васил Левски! Честваме годишнина от обесването му! „Празнуваме” 2-ри Юни, деня в който Ботев е бил убит! Чакайте малко – как така празнуваме?! Що за празници са това? Празници на смъртта на героите. Честване и почитане на смъртта им. Нима кончината им е обобщение за всичко извършено от тях?! Не е важно кога са родени, какво са правели, важно е да се помни кога са починали! Що за празник и що за радост да изпитват хората от това? Ставате сутрин и казвате „честит празник”. Ем… какво празнувате? Да празнуваш, означава да се радваш. Някой да се радва за мъртвите? Да, индианци, индийци, африканци – може би някои от тях се радват. Но не мисля, че ние го празнуваме по какъвто и да е начин. Що за празник е този, на който честваш СМЪРТ?! Не ми харесва идеята. Защо почитаме личностите си в деня на тяхната смърт и защо се нарича празник!?

Големите празници

Май ще стане твърде дълга тази тема, ама – то не пречи да си я четете на почивки, нали? =D Големите празници като Великден, Коледа и Нова година, ще разгледам възможно най-бързо тук.

КОЛЕДА или Кольови дни или Николаеви дни или Saint Nicholas
Сигурно почти цялото човечество смята, че Коледа е християнски празник, на който се чества раждането на Исус. Това разбиране е от съвременна гледна точка е донякъде  правилно, но от историческа - НЕ. Коледа в действителност е езически празник (както повечето), който възниква в древна Месопотамия преди около 4000 години и няма нищо общо с Исус Христос. След като преминава през древния Вавилон и римската "сатурналия", по-късно през "Natalis Solis Invicti" или "Раждането на Слънцето" празнувано на 25-ти Декември, коледата навлиза сред католицизма. Именно „сатурналия” става причина католическата черква да въведе езическите ритуали, наречени "Коледа", сред последователите на Исус. През първите векове християните не са празнували нищо подобно на Коледа. През 350 г католическият епископ на Рим - Юлий I заповядва този фестивал да се чества на 25 декември. Това е то, Коледа. Какво историческо значение обаче има – не мисля, че трябва да се отразява върху желанието ни да го празнуваме. 

ВЕЛИКДЕН
Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Всичките религиозни украси на празника идват в последствие и по-скоро за съжаление. Когато аз празнувам Великден, отбелязвам идването на пролетта – със шарени като цъфтящите растения яйчица, от започналите тепърва да снасят кокошки.

НОВА ГОДИНА
Събитие, при което в дадена култура се отбелязва края на една година и началото на следващата. Всеки с календара си обаче. Масовият, използван и от нас, празнува 1-ви Януари като първи ден от новата година. Според християнските разбирания, така е защото тогава е кръщението на Исус. Всъщност по времето на Римската Империя, нова година е била датата, на която новия консул е встъпвал в длъжност. Падало се е през май месец, но после е било изместено на 1-ви Януари. От тогава насам, особено с колонизирането на Европа, тази дата се намества като най-разпространена. Но календари има много, че да отбелязвам как и защо и кога… Но тук е мястото да отбележа едно свое разбиране, възникнало преди 2-3 години.

РОЖДЕННИЯТ ДЕН на всеки един от нас
Представлява деня, в който човек е роден, реално появил се на света за самостоятелно съществуване. От този ден насетне започват да се отмерва възрастта на даден човек, въпреки, че няколко месеца по-рано си е „живял живота” на удобно и спокойно местенце, пак намиращо се на нашия свят. Та щом реално започваме да броим от нула, едно, две и прочее, по същата мерна система на света и календара си, то може да се каже, че това е нашата индивидуална нова година. Това е денят, в който започваме да обикаляме слънцето. Когато направим една пълна обиколка – е минала една година (е, не точно, но това са вече грешките в календарната ни система). Тоест, спокойно можем да честитим на даден рожденик неговата лична нова година, а на нова година да си честитим поредната обиколка на планетата около слънцето – или нейният насрочен рожден ден! Точно както на бебетата не се броят първите месеци, така и на Земята не броим първите няколко трилиона години и започваме от средата на нищото да си ѝ празнуваме рождения ден! За това и от 2-3 години насам, може би и повече вече, използвам за поздрави за рожден ден „ЧНГ, ЧПНГ” (честита (персонална) нова година) и „ЧПООС” (Честита Поредна Обиколка Около Слънцето), както и ЧРД на Нова Година, когато си говоря с планетата =D Тъй че официално и тържествено заявявам, че ЧПНГ ® и ЧПООС ® са си мой лични изобретения за честитене! Няма да си търся правата върху тях – използвайте си ги с радост, но някой ден като завладеят света – искам да се знае =D

ЧУЖДИТЕ” ПРАЗНИЦИ. Halloween, St. Valentine…

Определено стана дълга тази тема…

Вчера бе Хелоуиин и аз го празнувах! И повлякох всички около мен! И всички бяхме щастливи и се радвахме. Това е то – празник! Много хора са на мнение, че тези празници не са български и не бива да се отбелязват. А защо не, по ангелите? Какво значение има от къде е започнал и на къде се е изчанчил празника. Всеки празнува Коледа, Нова Година и Великден, нали така? Защо тогава ги празнувате, някакви праисторически празници на чужди и загинали култури?!? Защото човек е устроен да се радва, празнува. Защо да се отрича и бяга от нещо, което поражда топли чувства?! Аман от шовинистки настроения или сляп национализъм. Хората трябва да се събудят и да осъзнаят, че са граждани не на България, не на Европейския Съюз, а на СВЕТА. Някои се притесняват, искрено, че с глобализацията може да се загубят и забравят нашите си традиционни празници. Е, може – факт. Ако оставим това да се случи! Ако се замислите малко повече – те се губят и забравят и без да има глобализация. Но все вината се търси пред очите, а не зад тях. Защо празнуваме Хелоуиин, а не нестинарски празници? Много просто, но ще го оставя за следавщия… „раздел” от тази твърде-огромна тема.

В интерес на истината, в момента не мога да се сетя за други празници, освен Хелоуин и Св. Валентин. За това ще обърна внимание само на тях. Хелоуин е така да се каже spin-off (продукция в резултат на нещо друго/по-голямо) на името „All-Hallows-Evening”, което е носел деня преди 16-ти век. Преди деня е бил фестивал на мъртвите, деня, в който духовете излизат от гробищата, официален край на лятото, ден в който границата между света на мървите и живите е най-тънка и т.н. Повече за празника можете сами да разберете, но в днешно време той се характеризира със своята ТЕМАТИЧНОСТ. Това е един изключително тематичен празник, пасващ точно в понятието празник – има ритуали за извършване (обличане в костюми, дълбаене на тиква-фенер), правене на тематични вкусотии и едно цялостно настроение, в което света се изправя срещу страха и си изкарва страхотно с него! Какво му е лошото на всичко това? На никой, реално, не му пука за „Всичките Светии”. Това е празник за страха, съвпадащ с края на лятото и оголването на дърветата (тематично), празнуван на 31-ви Октомври и пораждащ радост. В Америка може и да си го празнуват по-традиционно, но какво значение има…

Свети Валентин… е просто едно „име на празник”. Както едно време бТВ уж значеше „балкан телевизия” или нещо такова… в момента бТВ означава бТВ. Това е ИМЕ. Едва ли който и да е празнуващ в България, знае кой е Свети Валентин, за какво се бори и че всъщност не става дума за някакъв гол мъж със стрели на сърчица, а име на мъченик с неясен произход, за който само се знае, че е погребан на 14-ти. Ако реално го празнувахме, то щеше да е пак „почитане”, а не реален празник. Освен това има няколко Вальовци, за които може би е ставало въпрос... Като оставим хаоса на историята на празника, в днешно време Свети Валентин е просто един празник на любовта. Ние имаме ли си такъв? И да имаме – какво пречи да го празнуваме заедно със света? Не вярвате в любовта? Тогава не пречете на тези, които вярват или им се ще да вярват или най-малкото им се ще да ѝ се радват. За засичането на празниците на любовта с празника на пиенето, ще говоря по-долу. Сега преди да завърша за чуждите празници, искам да ви споделя нещо любопитно: японския св. Валентин.

В Япония, с навлизането на празника, много жени са се чувствали длъжни да дадат шоколадче на колегите си. Тъй като е по задължение, тези шоколади не е задължително да са домашно направени, като тези за любимия човек. Те дори и носят името „гири-шоко”, от гири (義理) – задължение. Шоколадчето за любимия, трябва да е домашно приготвено и се нарича хонмей шоко (本命チョコ), изписван с йероглифите за „истински” и „съдба”. Но интересното не свършва тук. След национална кампания през 80-тте години, 14-ти Март се насрочва за „ден на отвръщането”, наречен „Бял Ден”. Като едно момиче даде домашно направен шоколад на 14-ти Февруари, момчето има един месец да си помисли и да ѝ отвърне, на 14-ти Март, с подаръче или пък бял шоколад, бисквитки и подобни. Супер романтично-сладката тематика. Обичам тематични празници!

КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА НА ПРАЗНИЦИТЕ

В днешната пазарна икономика, корпорациите владеят медиите и съответно и общественото мнение. Всичко е комерсиализация. Тя е колкото добра, толкова и лоша. Защо празнуваме Хелоуин, а не нестинарски празници? Грешно и наивно зададен въпрос! Трябва да е – Защо нищо не се прави за популяризирането на нестинарските традиции по света?! Ако за нестинарските празници по Родопите се правеше рекламна кампания от корпорациите по цялата страна, не просто щяха да се празнуват, а щяхме да заразим и света, да привлечем туристи и прочее. Но не се прави. Съответно не се и знае за тях! За анти-комерсиализацията в България ще говоря в друга тема, тук вече спирам.

  Щях да забравя - за казуса със засичането на Св. Валентин и Трифон Зарезан/деня на лозаря. Нашия цветущ празник на пиенето, се нарича още Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Доста "цветущ", определено. Аз лично, не смятам, че е гордост да се напиеш, всъщност точно обратното. Но на алкохолът в нашата страна се гледа като на една от божите заповеди - ценност неуспорима. И поради лечебните му свойства, не мога да кажа, че го "анатемосвам". Преди години с Вешето (сърожденничката ми =D), се разхождахме по софийските улици на 14-ти Февруари и се чудехме защо никъде няма балончета с формата на бутилки. Щеше да е такава печалба, ако някой се бе сетил да го направи. Тогава особено бяха още по-остри мненията на хората за чуждите празници. Но никой не го правеше и не съм видял да го прави, честно казано. Голяма загуба. Аз не виждам нищо лошо в това да се комбинират и празнуват и 2-та празника. Вино и любов, какво повече. Мразя про-фашисткото третиране на разни мачовци, правещи се на мъже, чиято цел в живота е да се напият и освинят... но то не празника им е проблема на тях. Както и да е - Трифон Зарезан, сам по себе си, е и един ярък пример, как комерсиализацията и мас-медията са по-голяма сила от религията и политиката. По едно време преди години, имаше предложение Трифонов ден да се мести на 1-ви Февруари, по юлианския календар. Е, това няма как да стане. Все едно църквата да отмени Коледа и да спрем да я празнуваме.... е - няма как да стане! Най-малкото, защото индустрията печели от нея. Комерса всъщност донякъде издържа тези празници на рамене, от тази гледна точка.

Преди 2-3 седмици вече имаше в една от големите вериги хипермаркети – малки дядо коледчета. Средата на Октомври месец. Друг е въпроса, че на мен в скайп ми стои статус „Нямам търпение за Коледа” от средата на Септември, ама… ако продължава тази безумна надпревара за рекламиране на коледните стоки, след 5 години ще започнем да запасяваме с коледни играчки от морето още… Донякъде абсурдно, до някъде не. Очакването на даден празник е също толкова забавно, колкото изживяването му, но пък по-дълго дори. Веднага щом времето застуди по-сериозно, хората се присещат, че „идват празниците”. Има празници, но има ги и „празниците”. Те са съвкупността от Коледа и Нова Година. Настроението което носи със себе си комерсиализацията обаче помага значително. Без комерс, разчиташ на близки и приятели, на семейното ядро… които не винаги могат да се отзоват. Живота не е съвсем розов, че да мислим само за празници. Но когато околната среда те кара да мислиш за празници, непрекъснато ти напомня за добрите моменти и ТЕМАТИЧНИ празници, които предстоят, някак се поддържа тази искрица в човек, все пак да ги отбележи. От друга страна пък е жалко, че човек не може да се нарадва достатъчно на пренаситения пазар, но тук пак влиза личната нагласа. Не може да разчиташ на околната среда да ти направи празника, нито парите могат да го купят. Ако човек не се самонавие, колкото и да е комерсиализиран даден празник, най-много да го избие на ярост. Аз се радвам на дядо-мразчетата, макар и твърде ранни, макар и да не бих ги купил в никой случай, пък дори и евтини да бяха… Аз си правя празниците сам. Защото както каза Лидето (моя съученичка) в 5-ти клас: „Никой няма да ти го направи интересно, ако сам не си го направиш”. Независимо от околната среда – в крайна сметка всичко зависи от нас и нашите си нагласи. Средата е там, за да се възползваме от нея. Възползвайте се от нея! =D

И макар и малко рано, все пак ще ви пожелая – ВЕСЕЛИ ПАЗНИЦИ!!!


_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

6 коментара:

  1. Хм...доста интересна тема. Благодаря за нея,Марине!
    Само ще вметна, че на 19 февруари и на 2 юни НЕ празнуваме, а отбелязваме датите, на които Левски и Ботев са умрели. Идеята на това отбелязване/според мен/ може да се събере в две изречения : "Да помним делата им" или "Те умряха за нас".
    Защо не отбелязваме рождените им дни,тогава, ако просто искаме да ги помним? Навярно смъртта е по- драматична в случая.

    ОтговорИзтриване
  2. Дани, мисля съгласна съм с теб ;)

    Морскии, тамън зачетох за Трифон Зарезан и викам ще ти пусна коментарче за балончетата ни, ама ти- изпревари ме :)

    Иначе за празниците като цял- то те са бол, всякакви, разнообразни и шарени, и всеки може да си измисли някакъв и да го прокара (мое мнение)

    ОтговорИзтриване
  3. Да, действително май не се и третират като празници. Докато ако бяха рожденните им дни - предполагам щяха. Но аргумента ти е доста добър, Дани. В случая отбелязваме драматичен героизъм, за съжаление.

    Иначе аз нямам против измислените празници бтв, пак по същата причина, поради която нямам против Хелоуиин. Ако някой ми измисли и оправдае (а това не е трудно, с тая многолетна, световна и шарена култура на света) един тематичен празник от типа на Хелоуиин, аз с удоволствие бих го празнувал. Но ще трябва БАЯ рекламна кампания. Между другото тоя White Day в Япония е именно такъв - измислен и прокаран от институция.

    Примерно на Нова Година никой не честити на планетата ни, за което ми е мъчно. За всички това си е просто дата от календара за рестарт. А всъщност планетата ни е навъртяла още една година. Имаме международен ден на Земята, но той е по-скоро с еко-насоченост, отколкото празнична. Действително празниците са бол като видове отбелязване...

    ОтговорИзтриване
  4. Тъй катооо, вече няколко пъти бях обвинен в повърхностно разглеждане на нещата от параграфа "Уместно ли е да се празнува", тук ще дам по различен начин това, което искам да кажа в него:

    Всъщност признавам, че не съм разгледал нещата в исторически аспект. Признавам и че вероятно нямам пълното им разбиране, като исторически дати, тъй като не съм го преживял, не бих и желал. Ще отбележа няколко неща, които може би не се долавят, тъй като съм ги изказал покрай други свой мисли, които тепърва има да видят бял свят и от не-познаваща ме гледна точка, биха звучали грубо (явно):
    1. Не казвам, че съвременна Германия има нещо общо с фашизма, казвам, че знам за хора, които са с насадени предразсъдъци към германския народ, заради неща от миналото.
    2. Русия на този ден не ми се вижда (лично виждане) да почита падналите или да чества победата над фашизма толкова, колкото показва военната си мощ и демонстрира своята решителност и победоносност на света.
    3. Аз се радвам на всякакви шествия. Създават настроение, въобще – като митинги са. Ще ми се цялата военна техника на света да служи само и единствено за шествия. Но не и за празнуване на това, как тя е успешно действаща или действала срещу някого, който и да е той.
    4. Не казвам, че победата над фашизма е маловажна за историята, нито че е грешно руснаците да празнуват своята защита и краят на една война. Но това са ИСТОРИЧЕСКИ факти.
    5. С „кърваво знаме на победа” нямам предвид, че руснаците са виновни за войната или за жертвите или нещо подобно, а казвам, че се отбелязва ПОБЕДАТА, във една ВОЙНА. Макар и победа, макар и край на война, ВОЙНАТА не нещо което трябва да се чества. Поне според мен – в едно бъдещо световно общество, не може цивилизацията да си позволи да се гордее с опечаляващи и драматични исторически факти. Дори бих казал, че хората трябва да ни е срам, че се е стигнало до там. Това са дни за равносметка, а не за честване/празнуване…
    6. С горното не казвам, че не трябва да се учи история. Но казвам, че не бива историята да се използва за показно и за натъртване на нечие поведение в миналото.
    7. Искам свят, в който войната да се възприема като табу. Да, идеалистични виждания имам бол, тепърва ще ги разгърна! =D

    ОтговорИзтриване
  5. По въпроса за отбелязването на дати като 19-ти февруари и 2 юни - кратко пояснение - остатък от православно-канонично мислене, според което смъртта на значима личност (значима за общоността) се нарича "успение", т.к. душата се връща към бог (изначално пораждащия) и този факт се счита за по-важен от всички други дати в живота на тази личност. За сравнение - празниците, свързани с "успение" и "рождение" на света Богородица се наричат съответно - Голяма Богородица (15 август) и Малка Богородица (8 септември). В този ред на мисли следосвобожденското общество, водено от религиозното си съзнание приема мисията на личности като Левски, Ботев и всички паднали в борбите за национална независимост за мъченичество, съответно се отнася към тях по изискванията на канона.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за информацията и доброто ѝ поднасяне : ) При такова възприемане на нещата наистина няма място дори да досаждам с оправдания от сорта на "време е религията да остане назад и да променим някои от възгледите си наложени от нея". Наистина - оправдано и поради продължителността на традицията, може би и достатъчно силно, че да остане както е...
      Но е нещо което дори не подозирах, че съществува в християнството. За други религии знаех, че живота е мъченичеството на душата, съответно смъртта е радост, а рождението за оплакване.. но и в християнството явно има такъв елемент. Трябва да намеря време да си дочета Библията..

      Изтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери