четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Вземането на решения

 Изображението е от моя курсова работа писана при доц. д-р И. Сариев
Сравнение на вземането на решение с включването/изключването на лампа.

 
Вземането на решения!

Една голяма мъка, за слабоволевите и една голяма спънка, за заблудено-волевите. Вземането на решения е мисловен процес, в чиито резултат се поема посока на действие от няколко алтернативи, което наричаме пък – избор. Посоката на действие не е задължително да е буквално действие обаче, може да е просто мнение. 


Вземането на решение си е цяла наука вече, в сферата на информационния и риск мениджмънт. Има множество теории и хитри подходи, опростяващи метода на вземане на решение. Например: „дърво на решенията” – даващо всички предвидими изходи на дадена стратегия/казус; SWOT анализ (силни, слаби страни + възможности, заплахи), даващ добър поглед върху конкретната сегашна ситуация; стъпков модел (с различни стъпки в зависимост от тълкуващия, но обикновено между 5 и 9), разбиващ процеса на вземане на решение на малки и лесни за качване стъпала; мятане на монета; разчитане на инстинкт – 60 секундно решение, и т.н. В следващите си разсъждения аз няма да ги използвам, но ви съветвам да се поинтересувате от тях, ако не ги знаете, защото са чисто практически полезни.

Всъщност ще се опитам да разгледам вземането на решения и правенето на избор като два едновременни процеса и ще ги ползвам за синоними, въпреки, че избора е следствие от решението. Защо е толкова трудно да направим избор, понякога, а друг път невероятно лесно. Защото, както в много филми се описва – понякога разума греши, понякога сърцето подвежда… или казано в прав текст, имаме повече от един орган, който мисли. Колко са точно, няма да влизам в подробности =D Но е факт, че решенията ни се вземат не само от разум, а и от емоции. Обикновено емоциите вървят с изостряне на сетивата и сърцебиене, заради което от стари времена сърцето се приема като носител на емоциите, а мозъкът – на разсъдъка (поради главобола от много мислене =D ). Ето защо и е трудно да се вземат решения – имам 2 гледни точки по всяка една тема! Някои неща разума и здравата мисъл не ги приемат, но сърцето не ги отказва и обратното, на което пък му казваме инстинкт. Нямаме трета (равносилна) страна, за това и се стига до конфликти и трудност при вземане на решение. За да се направи даден избор, все пак или трябва да има консенсус, или едната страна трябва да отстъпи и да се свие, за сметка на другата.

Разликата. При някои хора едната страна е общо взето винаги надделяваща и това ги прави или „коравосърдечни” или „безумни”. Но не е само липсата и надделяването, има го и момента с объркването, прибързаността и заблудата. Объркване може да настъпи при подвеждане на една от тези две основни човешки способа за вземане на решение. Прибързаност може да имаме при нужда от такава, за която после може да съжаляваме. Заблуда пък е най-честият случай. Става дума за хора, които не си правят труда да мислят, а на сърцето ни не са му интересни всички теми, по които има да се вземат решения. И когато разума не е доразвит и не се мисли, се вземат решения на база първо наблюдение, скимване, навик. Често с недобри последици. Към това число обаче иронично попадат и хора със силна воля, мислещи достатъчно, но поради последното – репресиращи твърде много емоционалната страна. Естествено – никоя крайност не е добра. Слабоволните хора пък – и да му мислят и да не му, решение не може да се вземе, защото никоя от страните у тях не отстъпва на другата и човек се витае между вариантите за избор. Доста равностойни страните, „докато не опре до кокал”, както се казва. Тогава обикновено изкача тази силна и характерна за всеки черта на характера – егото, и решението вече е взето. Човек се среща със себе си в огледалото и осъзнава, че той е важният за себе си. Естествено, ако човек не мисли трезво, няма как да позволи на своето его да надделее и тогава пък нещата задълбават твърде надълбоко в този така или иначе кратък живот. Не стигайте до там, бъдете честни със себе си и търсете смисъла в себе си!

Кога вземаме решение? Когато пред нас има повече от един избор – повече от един път. Това обикновено е ситуация на проблем. Но „проблем” не винаги означава „негативно обстоятелство”. Всъщност в последните години дори се използва сякаш повече за „обстоятелство изискващо вземане на решение”, отколкото предното. Решение за даден проблем се взема при възникнала нужда това да се случи и при готовност от страна на мислещия. Но не винаги човек е готов да вземе решение и често се подценяват сроковете на „нужда”. Именно за това и има толкова развити теории и инструменти, с които решенията да могат да се вземат навреме и адекватно, според ситуацията.

Какви решения могат да се вземат обаче? В общия смисъл, бих казал, че са три:
№1. Вземането на решение за вземане на решение. Парадоксално и смешно, но факт. Понякога, когато „нуждата” не е осъзнавана или е подтискана заради други и/или емоционални фактори, е нужна самомотивация на избора. Тоест е нужно да се „самонавием” да вземем решение. Което разписано си е точно „вземане на решение за вземане на решение”. Това е ситуацията, в която се решаваме да се изправим срещу проблема и да го решим, независимо от последствията и ситуацията. Да разкараме проблема веднъж за винаги, изяснявайки позициите до краен предел.

№2. Вземането на решение за намиране на временно състояние. Когато казусът е „нерешим” и разсъдъка и емоциите са равни, решаваме да се примирим със ситуацията за сметка на понасяне на допустими щети. За съжаление хората не винаги осъзнават колко са допустими дадени щети и страдат от това, че не вземат перманентно решение (1), макар и в ущърб на разума или емоциите си. Трудното е, че ущърба, които трябва да се понесе в тези случаи често е и от разума и от емоциите. Но тук вече задълбах аз твърде дълбоко – а човешките взаимоотношения, за което последното е най-ясен пример, са с доста мъртви вълнения.

№3. Бягството. Това е изключително популярна и дразнеща ме тема от много време насам, не веднъж съм си обяснявал становището и сега е удобен момент да го и запиша =D Да бягаш от даден проблем – е глупаво, неефективно, задълбаващо в проблема, слабоволево и по никакъв начин не решава даден проблем. Накратко – бягането НЕ Е решение! Но правете разлика – бягството è! Бягането е процес на избягване, докато бягството е процес на отрицание. Или „завършено бягане” така да се каже, но не съветвам да се стига изобщо до бягане. Бягството от проблем, означава да се срещнеш с проблема, да го отбележиш и осъзнаеш и да го отречеш! Да кажеш на проблема „аз няма да се занимавам с теб” (и по-трудното после – наистина да не се!). Да се изясниш пред себе си че се отказваш да вземаш каквото и да е решение в посоката и да го покажеш на отсрещната страна, продължавайки по пътя си. Този вид решение може да включва отказване и бягане и от неща, с които до сега човек е свикнал, или игнорирайки проблема напълно, да се продължат. Естествено – това не е най-добрата опция, тъй като има възможност проблема да не желае да ни остави на мира… но è опция! И то опция, която спасява индивида от стрес (а бягането вкарва в по-голям стрес, не трябва да се бъркат понятията)! Който е изключително досаден паразит в днешно време…

Ще пробвам да завърша с нещо по-разведряващо. Въпросите, по които най-масово се затруднява вземането на решение, по лични наблюдения:
- Да си дам ли парите за ХХХ или да ги пазя за ХХХХ или….
- Да предложа ли връзка („гаджество” =D) ? И съответните последствия:
- Да предложа ли брак?
- Да се омъжа/оженя ли за него/нея?
- Да имаме ли дете?
                                          -
- Да кажа ли истината на Х?
- Да прекъсна ли връзки с Х?
- Да ходя ли да пикам.. (особено при среднощно събуждане =D)
  ...

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

1 коментар:

  1. В продължение на дълги години отбягвах вземането на решения по каквито и да било въпроси било заради мързел или от страх, че ще сгреша. Но в един определен момент това доведе до ужасен резултат. Грешката ми ще ме измъчва докато умра вероятно, но ме научи на важен урок - никога повече да не отлагам каквото и да било решение независимо от важността му.

    Хубавото е, че с времето става все по лесно ;)

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери