сряда, 3 ноември 2010 г.

Можете ли да бъдете Себе си, днес...



 
   Темата изхожда от въпросът - истински ли сте, или по-точно какво значи да сте „истински”. Наистина ли сте тези, за които се представяте. До тук, всеки незамислил се, вече ще е гласувал с "ДА, естествено, кой да съм?!". Но помислете малко за себе си... замислете се колко лица имате всъщност? Кое от тях е истинското ви? Най-редовният отговор, предполагам би бил "с приятелите ми съм най-истински". Да, ама не... е, ако имате само една малка група приятели, може, но рядко е точно така...


Ето ви пример с мен и моите лица (do NOT abuse), макар, че самоопределянето не може да бъде абсолютно вярно:
§                    Първо, да почнем от нет-личноста ми SayanMk. Някакъв си, обичащ да се меша във всеки разговор, макар и да не е компетентен във всяка област. Има умението да разтяга локуми и общо взето му се мисли(//пуска теми като тая). Колкото хора ме се радват, сигурно повече ме мразят или ми се надсмиват, не знам и ми е се тая... С други думи - просто поредната интернет личност, с мнение.
§                    Второ, семейният Марин Колев. Доброто детенце дето е надеждата на къщата, защото другите са изпуснали момента. Не псувам, възпитан съм добре, гледам някакви детски (всъщност аниме, не детски, но говоря гледайки се отстрани), ма вече е късно да ме спират, помагам рядко вкъщи, когато сам реша, сравнително мързелив съм докато не се захвана с нещо, съмнително е до колко уча, но никой не смее да ме пита вече… Свобода ми е дадена, личния ми живот е сравнително далеч от родителите ми... НО все пак, това е +1 мое лице, нали така... Вече имам две, различни.
§                    Трето, приятелите, според които съм ненормалник с добри възгледи за живота (май, не знам всъщност нищо със сигурност), което не прави точно човек, ма си се обичаме, тъй че нп. Е, не мога да преценя как ме виждат де, ама все налучквам нещо. С тях вече си позволявам да псувам като има нужда, говоря забавни глупости, да си се гавриме и заяждаме и т.н.
§                    Четвърто, приятелите ми от курса по японски (от преди 3-4 години?), при които аз се чувствам в компания на супер-интелигентни хора и тъй като не е само чувство и мога да съм там, ми е ужасно приятно, макар и малко out-of-place може би. С тях не мога да псувам и говоря простотии, просто атмосферата е друга, но я харесвам не по-малко.
§                    Пето, познати от работа примерно... ама работа.. хамалска работа да речем. Временно-несериозна. Е там си е САМО простотия. И пак ми е добре... винаги има как да се впишеш и да не ти допада напълно.
§                    Шесто колеги от университета, където съм някакъв необщителен зубър, посещаващ редовно лекции, антисоциален.
§                    Седмо: сред аниме фенове, като маймуна сред себеподобни =D

Хмм, някак като го прочетох всичко това ми се мерна куче зад ограда пред очите …

   И така нататък, мисълта ми е - лица много. Съчетание – трудно до невъзможно. Ако съчетаеш някои групи, едните ще тръгнат да компенсират заради другите и няма действително да бъдат себе си, от опит го казвам. И какво става тогава - кои са те, кои сме ние и кой сте вие, аджеба?Много е трудно да събереш различно хора на едно място и да бъдеш себе си, позволявайки им и те да бъдат себе си…
   Гледайки по себе си – човек да се променя според средата е нормално ... ами ако е нормално, защо съществува думата „лицемерие”? Какво е нашата видоизменност и нагаждачество? Може би вид естествена шизофрения. Не казвам лицемерие и не го казвайте и вие, защото разликата е огромна. Никое от лицата, които придобиваме в различните среди не е изкуствено (поне при мен де) - всичко това сме Ние, всичко това съм Аз. Но отговор съвкупност от всичко не е интересно пък. 

   Пробвайте да помислите –Вие Себе си ли сте и КАК сте го определили? Какво ни е докарало до там, че трябва да се нагаждаме или това е просто естеството на цивилизацията и обществото?

   Отиваш на село и за няколко часа вече говориш диалекта (едва ли не), но не го правиш от подигравка или от зор да се впишеш в обстановката. Правиш го защото атмосферата те променя в тази насока. Навежда ме на един разговор с МорияМурия (един виден аниме фен) ... За това как отивайки в някоя компания, ти виждаш какво се очаква от теб, каква е атмосферата, какви са хората в нея, как се държат и съответно -> какво се очаква от теб (в известни граници) и със или без да го осъзнаваш, се опитваш да се нагодиш (за кратко или дълго - все тая). Търсиш в себе си нещо, което да съвпадне с тях. Но ако краткото се окаже дълго, в последствие, при отпускане, може да се стигне и до нещо като "Абе, не съм си мислел, че си такъв човек" ~ заявления (не непременно в лошия смисъл). Или се стига до "искаш още от Този мен ето ти!". E, ето ти, но в дългия случай това "ето ти" става неестествено за вътрешното ни Аз и истинската ни същност и става проблем, който Ние сме си създали. Не е нещо, което често се случва или на всеки, но би трябвало поне веднъж да ви се е случило. Прост пример за горното – в лигаво настроение сте. Лигавите се. Запознавате се с "Х". Лигавите се заедно. "Х" е лигав по природа. Два дни по късно "Х" все още е лигав, но вие вече не сте, защото онова е било само за смяна и разнообразие, въпреки, че си е било вашето си Аз, не сте били лицемерни или нещо от сорта. Това навежда и на въпроса как можем да разберем, че човекът срещу нас е „Той” и че реално го познаваме.

     От друга стара пък мразя въпроса „Ти да не мислиш, че ме познаваш”. Обикновено отговарям с „да, естествено”. Реално няма как да познаваш всички лица на даден човек, ако не си навсякъде с него. А и защо ти е… всеки си има скрита по една маска, че дори и от самия себе си. Но след като това е нормално, какво е лицемерието тогава? То е просто една неестествена маска. Маска, която човек решава да си сложи, за да спечели дадени облаги. Но реално всичките ни социални и обществени взаимоотношения са базирани на волята за сътрудничество, взаимопомощ и въобще – може да се каже, че се използваме „законно”. Тоест всяко едно от тези нагаждания, може да се каже, че са лицемерие. Значи неестествена маска не е достатъчно като определение – трябва си и подлост, злонамереност. А доброто и злото за едно е едно, за други друго… 

   И все пак трябва да намираме начин да не си пречим, иначе бъдещето е мъгливо. Как? Ами като приемем всичките си маски и се опознаем реално. Опознаем ли себе си и наясно ли сме със собствената си същност, вече имаме свободата да търсим в себе си на воля това, което ни свърза с другия – общите неща. А не нещата, които ни различават един от друг. Търсим ли разликите неизбежно попадаме в дискриминиране и разделение. За пример може да послужи цялата съвременна обстановка. Нормиране на понятията и ненавист или присмех на всичко що е отвъд тях. А уж живеем в свободен свят. Свободен свят, който ни пречи да търсим приликите помежду си всячески! Естествено – заблудената толерантност и игнорирането на различията също не бива да се допускат. Но когато различията са надделяващи в отношенията, получаваме само гнет.
_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

5 коментара:

  1. Леле, ако знаеш колко Нефчета и маски съм насъбрала в мене през годините... *speechless* Бутат се за всяко дребно нещо - това е като да носиш цяла тълпа съвсем различни хора в себе си. Не ми стига, че често не разбирам околните, ми и себе си не схващам понякога. И в крайна сметка не знам кое е най-истинското ми Аз и има ли изобщо такова нещо като "истинско". Понякога се чувствам много лицемерна, защото на различни хора показвам различни страни, а другите си ги крия. Ама то май всеки е така; гледам да не ги мисля твърде много тия неща, че ми се оплита главата. ^^'

    ОтговорИзтриване
  2. Морски, мерси за темичката първо! :
    Вярно, тука мога да коментирам много, но да не занимаваме хората със сложни мисли- знаеш, не ги обичам :)
    За множеството лица на всеки- има ги, така е! Аз лично вярвам, че всеки е различен с всеки- било компания, било човек. Просто всеки от нас има тия много лица и ги използва кагато трябва(на самият него)
    Относно -„Ти да не мислиш, че ме познаваш”- великата ми идея е, че никой не познава никого, никога! Сми- аз те познавам днес, но до утре може да се случат толкова много неща, които могат да те променят => пак не те познавам напълно! :)
    neferet,мисля си всяко едно лице на човека е "истинско", просто ги сменяме според случая, ситуациата, хората- това са частички от нас, които се появяват когато имаме нужда от тях :)

    ОтговорИзтриване
  3. Всеки е така Нефче =D Но истинското ти аз предполагам дори е трудно да бъде изкарано. В крайна сметкааа.. за да се определим като "АЗ" ние използваме "Другия". Имаме модел за сравнение. Аз спрямо БЪ. Ако е Аз спрямо Аз, става едно отражение на огледален принцип. Правиш нещо и сам си нарочваш, че това ти е присъщо. Но също така може и да не го направиш. Мислиш си, че не би направил/а "нещоси", но когато се опре до ситуацията го правиш я на инстинкт, я защото условията са такива. И това не е, защото "изневеряваш на себе си", а защото твоето Аз се проявява самоволно =D За това и "да опознаеш себе си" е доста търкана по идеологии, религии, филми и книги тема, която никога няма да намери крайно решение. Защото човек е комплексно създание, както всичко около него и не може да се вкара в кутия лесно. За това и действително всяко едно от тези лица си е нашето и оригиналното =D

    Веше, относно тая иначе сърцераздирателна реплика =D си права, да. Реално няма как някой да познава някой. За това е и абсурдно да се търси отговорност или защита (в спор) с такъв въпрос. За това и моя отговор е малко такъв - инатлив и непукистки. Аз познавам този човек, които е бил с мен, перфектно. Този, които не е бил, тоест ситуациите в които Аз-ът на този човек е друг, аз не ги познавам, няма как да ги познавам и въпреки че е същия човек, аз не го познавам. Става въпрос за друга маска, макар и на същия човек. И макар и пак негова, аз няма от къде да знам за нея. А пък и както казваш ти - ситуациите могат така зверски да променят облика на една човешка маска, макар и не пряко, че буквално представите за даден човек да се обърнат главоломно за секунди. Но няма да давам пример, че твърде много взех да си показвам истинското лице вече xD

    ОтговорИзтриване
  4. Имаме много лица - факт, не всичко от тях си харесваме - пак факт. Обаче ми се струва, че най-често (освен ако не го правим с умисъл, тоест нарочно) не ние сме тези, които определят маските, а самата обстановка - събеседниците ни, тяхното поведение спрямо нас. Тоест до известна степен маската идва отвън, ти я приемаш несъзнателно и следователно няма как да я махнеш, освен с голяма вътрешна съпротива.
    Но въпреки всички маски мисля, че имаме едно лице, лице без маска, което показваме на най-най-най-близките си, когато се отпуснем напълно, когато и те ни показват истинското си лице. И според мен повечето от маските са много близки до това лице...

    ОтговорИзтриване
  5. Никога не съм се опитвал да се нагаждам основно заради факта, че почти не контактувам с хора на живо :D Интернет е страшно удобен за целта.
    Общо взето се държа само по два начина - болезнено честен съм в моментите когато хората очакват да ги лъжа и обратното. Така живота ми е невероятно по интересен xD
    Пробвайте и вие, изключително забавно е :D

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери