неделя, 7 ноември 2010 г.

Безсмъртие

 Три безсмъртни феи

 http://bg.wikipedia.org/wiki/Безсмъртие написа:
Безсмъртие — идея за това, че природният закон „всичко е смъртно“, може да се наруши
безсмъртие на душата — човешката душа живее вечно, независимо от тялото;
безсмъртие на физическото тяло — вечно живеещ човек;
придобиване на безсмъртност в преносен смисъл — оставане завинаги в паметта на хората.
Египтяните първи споменават безсмъртието на човешката душа. Когато тялото умира, душата се преражда в друго същество, раждащо се в този момент.
На по-късен етап в юдаизма безсмъртието се свързва с учението за възкресяването на мъртвите и задгробния живот; в такъв вид то се среща в християнството и исляма.



  Безсмъртието е самопоставена цел на човешкото съществуване. Има я като желание сигурно от момента в който е умрял първият човек/маймуна. Безсмъртието е свързано с живота, тъй като не можем да се определим като безсмъртни ако нямаме живот и смърт. Тоест да речем ако се превърнем в зомбита, няма да е реално придобиване на безсмъртие. Ако съзнанието ни се пренесе в някакъв интерфейс или твърд диск, пак няма е точно безсмъртие, защото се лишаваме от понятията живот и смърт - такива, каквито ги познаваме. За сега не сме срещали (или и да сме, не сме осъзнали) други форми на живот, живи създания и прочее, че да нагазваме в дълбоки води, тъй че спирам до тук. 

   В интерес на истината има разлика между "вечен живот" и "безсмъртие", а твърде често се използват за синоними! В първия случай имаш да речем тяло, което не старее. Но може да се разболееш, да те блъсне кораб в парка, да паднеш по глава и да умреш. В случая на безсмъртие ако те блъсне кораб, би следвало да не умреш, поради невъзможност да умреш. Нещо като невероятна регенерация+вечен живот, тип "Шотландски боец", но дори без момента с главата... Истински без-смърт~ното "нещо" не би трябвало да може да умре. Но защо толкова се бъркат тези понятия и защо и аз ще ги бъркам по-надолу? - Заради възприятието на хората. Никой човек, който аз познавам, не може да си представи безкрайност. Ако има, да пробва да си каже. Това да видиш път, чиито край е на хоризонта е твърде далеч от безкрайност. Да си представиш необозримо число, също не е безкрайност. Да напишеш " ∞ " пък съвсем няма нищо общо с безкрайността. Като ни се каже безкрайност си представяме една част от редица в необозримото, която продължава (поне аз). Но в крайна сметка самата безкрайност не може да се възприеме. Всъщност дори не знам до какъв капацитет число бихме могли да възприемем. Колкото и да е, индивидуално или не, нататък всичко е мъгла, която се приема на доверие. Мисълта ми е - за един човек, да живее безкрайно дълго, как може да се възприеме? Не може. Може да си направим планове за 100 години напред, да се уговорим за след 500, и т.н., но реално не знаем какво ще стане утре. Можем да предполагаме, но можем ли и за след 1000 години да предположим. А къде са 10 000 години ЖИВОТ? А нататък? За мен 1000 години са вече необозрими реално, камоли нагоре. Тоест един живот до 10 000 години, не си ли е чисто безсмъртие, като за сегашния ни капацитет?!

   Но толкова ли е добре да си безсмъртен? В някои погледи безсмъртието е наказание за безбожните, в други е проклятие на вечни мъки (в следствие на вечния живот). Въобще супер-мощно ме разочароват всички тези филми, които се опитват да прокарат тази идея, но... какво да се прави. Хората нямат много аргументи срещу безсмъртността, освен общо взето "смъртността на другите около теб". 

   Нека не се заблуждаваме обаче, ако искаме безсмъртност то това е физическата такава. Това дали ще си в сърцата на хората, дали ще си историческа личност... не те прави по-"не-мъртав"... Кой би го интересувало, ще бъде помнен 5 000 години, като ще е отдавна разложила се пръст, захранила някоя тревичка изядена от ... и т.н. А и след тези години пак ще изчезне...Или за какво ми е да се превръщам в купчина енергия, загубвайки съзнание, воля и буквално ВСИЧКО, след като няма да съм аз? Не ме интересува, че ще съм "на по-високо ниво" - това е оправдание за отчаяните...за това и пасва на религията толкова добре. Но това няма да съм АЗ! и колко е безсмъртен духа ми... не ме засяга.
   
И така, реалното безсмъртие е физическото. Но да помисля малко вместо сценаристите на скорошни филми и да пробвам да дам и аргументи против..., действително ли ни трябва такова нещо? Какво ще стане, ако станем безсмъртни.. на първа мисъл би било супер, но дали? Вземете една топка и я тупкайте.. след колко време ще ви омръзне? Колко неща ви дразнят в тоя свят? Колко простотия и невежество само има? За още 80 години можете ли дори да пробвате да си представите колко още от всичко това има да видите? А за 200? 1000? Сериозно ли искате да видите всичко това... Все пак, нека изясня - физическо безсмъртие, означава начин за оцеляване, чрез делене на клетки или както и да е, важното е просто - непрекъснат живот. Но това НЕ ВИ прави супер-герои, нито ви дава супер сили, нито ви оставя вечно млади и сръчни, нито ви гарантира здравето, нито ви прави Конър Маклауд . . . Та пак да питам, сериозно, дали наистина желаем такова нещо? Един вечен садист, педофил.. и всеки един нормален, побъркал се под тежестта на вечността... тръгнал да търси "нещо различно". И това е дори без да споменаваме мястото за побиране на толкова безсмъртни, ако стане масово, на планетата. Да речем че има място за всички...

   И все пак... Вечен живот, по ангелите, колкото и да ти омръзне, колкото и да се отвратиш, колкото и уроди да видиш...... имаш околооо... хммм... ВЕЧНОСТ, да го преодолееш? Винаги е имало легенди за древни хора, живеещи и до ден днешен. Йоги на по 1800 - 2К години, достигнали ниво на което да контролират стареенето си. Шао-лин монаси... пазители на тайната библиотека на света и т.н. Дано са верни. В такъв случай вечният живот може и да се ключ към безсмъртието. Страшна си е смъртта, каквото и да си говорим. Всички търсят оправдания и "добрата" страна, ама каква добра страна може да има една смърт? Всички сме се сблъсквали с нея, тя е нон-стоп около нас и дебне. Никой до сега не се е върнал да се похвали колко е хубаво да умреш... пък ако бе, защо по демоните ни е да се раждаме на първо време? Колкото и гадост да има на тоя свят, има още толкова приятни усещания, с които почти никой не би се разделил просто така.

От трета страна...
   Чакайте, защо има смърт? Ами ако това е просто нагласен сценарий? Ние хората ДОСТА, ама МНОООГО си падаме по конспирации, та, ако смъртта е конспирация? Ако ни е заложена като капан? Ние сме убедени, че умираме, че смъртта ни настъпва.. ами ако това е само самоналожено внушение? Ако нещо като "естествена смърт" няма, но ние го достигаме по собствена воля, защото ни е внушено? Кофти. Да не говорим, че маса народ твърдят, че се помнят от миналия живот, че знаят кога са умрели и живели и прочее кофти сънища. Хора опитващи се (пред себе си може би) да прокарат тезата, че всъщност поне духа им ще продължи, въпреки, че Титаник потъна...

 От четвърта страна, не знам дали знаете, но на Земята съществуват безсмъртни животни!

   Всички те са реално смъртни (пък и планетата ни няма да я има вечно), но тъй като са минали капацитета ни на осезаемост на живота, и са все още живи, спокойно може да се каже, че са безсмъртни! Дава малко надежда, нали? Тази година, поглеждайки нагоре от подножието на Вихрен, така ми заехтя песента на Queen и толкова малък и незначителен се почуствах... тъй че за край на тези мисли, ви поздравявам с "Who Wants To Live Forever". Толкова сме малки и толкова борбени и мечтаещи... =)



_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

2 коментара:

  1. Аз пък си мисля- защо да е страшна смъртта? Напоследък се опитвам да намеря най-простите отговори на нещата и в случая бих казала- да, страшена може би, защото не я разбираме, знаем, че един вид трябва да се случи някога по някакъв начин, но не я разбираме, не знаем защо е... като изключим разбира се научните неща от рода на кръговрата на живота и тем подобни, няма да навлизам тук. и да, пак страшна, защото ние хората сме кълбо от емоции и те доста спомагат за това :)
    Иначе за безсмъртието- мисля се, че всеки си го разбира по свой си начин... за моя- трябва да помисля още :)

    ОтговорИзтриване
  2. Никога не съм виждал смисъл в безсмъртието. Независимо от аспекта през който се гледа.
    За мен е далеч по-важно да умра докато съм щастлив, защото не се знае колко дълго ще бъде така... :)

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери