Приятел, истински приятел, приятелка, другар, познат

Символиката сами извадете =Р

 Приятел, истински приятел, приятелка, другар, познат.........

Къде отиват тези понятия? Каква е разликата между това да имаш приятел през 1992 и приятел през 2010-та? В значението на думата, ще кажа аз, игнорирайки останалото в този час!  Всеки на всеки вика приятел/ка! Като нали, изключим групата на "бацетата"...

·   Съдружник на съдружник си викат "приятел", "шефче";

·   Мъж на ГАДЖЕ-то си вика "приятелка" и съответно жена на ГАДЖЕ-то си вика "приятел", щото предполагам "гадже" звучи несериозно и тиинейджърско ;

·   Преписвач вика на училия "приятел";

·   Предприемач вика на наемател/купувач/клиент "приятелче";

·   Пиянде вика на себеподобен току-що запознал се "приятел" (поне това си е отдавна май?);

·   Обирджия вика на случаен минувач "приятел(че)";

·   Будала вика на познати - приятели;

...Въобще – няма толкова злоупотребявана дума. С това вече има 500 вида приятели- приятели по работа, приятели по чашка, приятели по жени, приятели „тип любовници”, приятели „тип познати”, временни приятели (за изгода) и т.н. И действително за това взе да изниква това леко абсурдно понятие "истински" приятел. Все едно има не-истински приятели. Фалшивият приятел - приятел ли е изобщо?! Малко като със зловредния софтуер. Сякаш има добровреден? Но за кашата от думи на езика ни ще говоря друг път. Да речем, че „истински” е един вид подчертаване в разговорната реч – наблягане. Нещо като най-добър, но без също абсурдния момент на класификация и йерархия на приятелството.

Какво е приятел според вас? Как наричате вие хората в обкръжението си? Различавате ли приятел от познат - как? Как викате/бихте викали на любимия си човек/гаджето си/? Нормално ли ви се струва да викате приятел на някои противен за вас човек, само и само да поддържате добри бизнес или подобни отношения - можете ли да го направите? Бързо ли се "сприятелявате" с хората? Колега/другар и т.н. как ги използвате?

§             За мен приятел е човек, на който спокойно да мога да споделя, който истински уважавам в някакъв аспект и на който мога да разчитам при дадена работа/уговорка, че няма да ме подведе. А *истински* приятел е човек, с който днес ще седна, ще пия една бира ДНЕС, ще се засечем след 15 ГОДИНИ, някъде, без да сме се и чували дори, ще седнем и ще се смеем и ще пием, сякаш е било вчера. Ама не „ти защо не се обади”, ама не „аре да се видим, ще се забрайме”, не такива излишни и загубени приказки! По същество – да се радваме един на друг, сега – в този момент.

§             Никога не използвам обръщението приятел, нито пък квалифицирам приятелите си в някаква йерархия на "добър, по-добър, най-добър, дафинов лист, истински". Обръщам се по име/ник/прякор/как ми падне.

§             Приятели са тия дето ше поканя у нас на ракия без да се замисля, познатите са останалите. Или по-точно, дефиницията за приятел по-горе.

§             На гаджето си винаги съм викал гадже или жена. Вече не ѝ викам гадже и това ми чеше егото по неочаквано приятен начин.

§             Не ми се струва нормално, чак гадно ми става, като стана свидетел някой само за ползата да се "сприятелява" и да се държат като дупе-гащи защото за бизнес-партньори. За това и предполагам никога няя стана "шефче" ;0 Не мога просто...

§             От познат до приятел пътя е дълъг и се върви с доказване и най-вече - бавничко.

§             Другар е нещо като колега. Обръщението "колега" =/= "приятел". Там отношението си е ясно колегиални - за работата, за лекциите, за времето в университета/работата - това са ти колегите. Нямам против такива отношения с познати, дори ги окуражавам. Няма смисъл да се преструваме и да играем - там сме с обща цел и общи интереси, това е основното, което ни свързва.

А какво е приятелството?

Приятелството е отношение между двама души, характеризиращо се с доверие, уважение и взаимоизгода. Неприятно звучи, но е истина – взаимоотношенията ни се градят на взаимопотребност. С други думи - оставям те да ме използваш, да ти е готино, но и аз ще използвам теб. Всички са щастливи. Всеки би отрекъл на пръв поглед, но все пак - чувствата биха могли също да се възприемат като потребност. А щом стигаме и до разделение на потребност и потребление при чувствата, какво остава за материалните неща. НО в това няма нищо лошо – това са си нещата от живота. Вид обмен, на по-високо ниво. В крайна сметка резултата е важен. Щом е важен резулата и всички са доволни, значи няма нищо лошо в по-горе казаното.

Приятелството е нещо като 'маската на използването'. Нека все пак си го наричаме приятелство, че иначе звучи грубо и неправилно. Все пак да „използваш” включва и злонамереност, а в приятелството тя липсва. Чувствата не са нещо, което можеш да дадеш в насипно състояние. Дори и да овладееш емоцията - чувството остава; дори и да усмириш чувството - то се поражда(/било е породено). Тъй че ще посоча и добрата страна на потребността, наричана приятелство:

"Обичам да съм 'спасителя' .." - да, но твоя спасител.

"..и защото знам, че като оплескам нещо - ти ще ми помогнеш" - да, но защото искам точно ти да ми помогнеш.

Трудничко е да сложиш чувствата като отношения вземане-даване, взаимоизгода. За това я има тая думичка 'приятелство', защото ако не беше на основата на чувства, то би било точно това, което бях обосновал като "маска".

Приятелствата много лесно могат да отидат на вятъра обаче. Една дума, еднократно поведение ... могат да сринат години натрупано доверие. Но само защото видеото не е пуснало една касетка - няма да го изхвърляме, нали? За това не трябва да се бърза и да се хвърлят и приятелите.

Интересни са и този нов вид „приятели” във социалните мрежи, като фейсбук. Човек с 1600 приятели, който познава реално 30, контактува с 10, общува с 8, а реалните приятели са… както и да е. Разминават се двама души, приятели във фейсбук и не се познават. Ето как се унищожават някои думички… чрез преупотреба.

Може ли да е приятел този, с който се караш, с който се мразиш и обичаш, с който почти не си говориш, който не виждаш често, който не се е сетил за рождения ти ден, който ти е вързал тенекия един-два пъти… може, естествено. Хора разни (и заразни =Р). Човек, който наистина те уважава, няма да ти пести истината. Човек, който ти има доверие, няма да се усъмни в желанието ти да отпразнуваш с него, дори да не идеш.

И нещо наистина важно - приятелите не се търсят и не се тестват! Те или са, или не са. Не можеш да кажете 'ти имаш ли ме за приятел' или 'ти приятел ли си ми' или някаква такава глупост. Хората са казали 'Приятел в нужда се познава' – ок, но не си създавайте изкуствени нужди, за да си "видите приятелите", защото и видените такива, може да са изкуствени! А тези, които не виждате – подведени. И всъщност на първо място се запитайте, ако някога са ви минавали такива абсурдни мисли – до колко ВИЕ ги имате ТЯХ за приятели, щом сте стигнали до там да се усъмните в тях, че да ги тествате. Не казвам, че това е случая, разбира се, но всяко нещо си има поне две страни…

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук