Фотография, снимане, компресиране … и подобни.

Фотография, снимане, компресиране … и подобни.

 

Ехх, фотография... По начало, така се нарича процесът на заснемане/снимане на радиация/светлина, чрез светлочувствителен медиум, каквито са лентата или съвременните сензори. Но в днешно време освен процес, фотографията се води и изкуство. Изкуство обаче, което за разлика от другите, е доста по-лесно достъпно. За това и в днешно време човек да се нарече фотограф е малко рисковано, ако няма здрав гръб, готов да понесе критиката. Критиката впрочем също е на път да стане изкуство, ако още не е, и е дори още по-достъпна, но за нея ще говоря друг път (освен вече казаното).

Какво е да си фотограф…

Аз фотограф няма да се наричам, но снимки правя, дори наскоро подбрах 50-тина от най-добрите си и сложих в пространството. Фотографията ми е хоби, снимам с желание и интерес, естествено и с цел после някой да се радва на тези снимки, но също така и за спомен, тъй като не помня много. Няма по-добро средство за запаметяване. Не обичам и да ги модифицирам много, чистата снимка, натуралното, това е добрата снимка. Може би съм аматьор, това също не бих го определял. Но ще разгледам албума от мисли за фотография, като започна с по-неприятната част…

Всъщност фотографи много видове има, ако тръгнат да се класифицират. Честно, не обичам хора, които се имат за „разбирачи” (в която и да е област), дори да разбират. Но това е друга тема. Каква е голямата разлика между аматьор и професионалист? Общото важи и за частното – фотографията, в случая. Разликата е, че професионалното, гледайки думичката “profit”, може да се преведе като „печалбарското”. Това, от което се изкарват пари. Не звучи много добре, нали? Проблема на тези две думички е доста голям, за съжаление, на световно равнище… тъй като нищо не пречи на аматьор да прави снимки много по-добри, от професионалист. По начало мерениците кой е по-по-най са си излишно губене на време…

 Според някои, да си фотограф означава да си изщракал поне 10 000 снимки. Според други, техническата част е лесна, но за да се наречеш наистина фотограф, трябва да не разчиташ на щастливите кадри, а да виждаш изкуството. А за да се научиш на това – е.. или имаш таланта, или се отказваш. Според трети, трябва човек да е минал през класиката като Зенит, Смена, след това да мине на цветни, лентови аналози, чак тогава на дигитални апарати и чаак след като е закупил машина за над 1000лв, може да се каже, че е истински фотограф. Всеки с мнението си. Ще побързам да свърша с тази неприятна част и просто ще кажа – няма значение като какви се определяме и какви са ни критериите за „можещ”, или „минималните покрити изисквания, за да се наречеш …”, важни са СНИМКИТЕ, които правим и ИСТОРИЯТА, която те разказват.

Фотографията

Умението да хванеш момента, да плениш тези отражения и да ги запазиш за поколенията. Всъщност има истина в това, че техническото лесно се усвоява. В интерес на истината техниката е толкова развита и автоматичните сензори толкова се развиват, че стига да има възможността да притежава определен клас фотоапарати, всеки може да прави „ужасно добри” снимки. Дори няма нужда човек да е усвоил техническото. Ако си го поставите за цел, ще видите невероятно много хора с невероятни фотоапарати да се разхождат насам-натам. Едва ли всички те се занимават по професия с фотографиране. Но имат ли възможност – защо да не?! Всъщност фотографията в днешно време е доста лесен процес, лесен за усвояване, забавен за практикуване, радващ окото, запазващ момента, а и смея да кажа – не толкова скъп, вече! Една инвестиция в дигитален фотоапарат + карта + батерии, допринася за поне 2 години щракане, дори да не е от висок клас апарата. Всеки има компютър, а начините за запазване и публикуване никога не са били по-лесни. Кеф ти фейсбук, фликр, фотобукет, девиантарт… Не е като едно време, когато веднъж се купува апаратура, после за всяко ползване лента, после се плаща веднъж проявяване, втори път изваждане на снимки… Вероятно улесняването на процеса е и причината да има толкова много желаещи да бъдат фотографи.

Социалните снимки

Покрай социалните мрежи и всичко социално и въобще тези социалистически времена*, в които сме, естествено вече има и социална фотография. Но разбира се – в новият, фото-блог смисъл. Смартфони и подобни апарати се правят съвместими със социалните мрежи и когато нещо се снима, то се появява директно във фейсбук страницата на човек. Предполагам всички сте чували тази нова мисъл „Преди се снимахме за спомен, сега се снимаме за фейсбук”. И има доста вярно в това забавно изказване. Преди снимката е носела доста повече сантиментална стойност и доста повече спомен със себе си. В днешно време, възможността, която ни се дава чрез дигиталната фотография (позволяваща ежедневно документиране на живота) отнема в някаква част от носталгията и сантименталността на снимките.

Красивите снимки, многото снимки

Всъщност, като проценти не мога да го определя, но една огромна част от красотата на снимката идва, естествено, от обекта на снимане. За съжаление, аз не мога да снимам октопод на 100-тина метра под водата, колкото и да ми се иска. Но ако някой може, то неговата снимка ще е страхотна, не само защото е изпълнена добре, хванат е интересен момент от движението, добър фон, добър фокус.. а защото е снимка на октопод! Не всеки ден се виждат снимки като тази. Няма как обекта на снимане да не повлияе върху оценката на снимане. Всеки Софиянец, да речем, е виждал народното събрание. Не само по телевизия, вестници.. ако човек реши да го снима, то трябва да избере доста уникален момент да го направи, че да има някакъв ефект от снимката. В противен случай, това ще е просто поредната добра снимка. Просто има твъъърде много снимки, твърде много фотографи, че една нормална снимка да ни впечатли току-така. Последното слънчево затъмнение сигурно е било заснето от хиляди, следващото ще е от повече. Класовете на фотоапаратите се качват, цените падат с развитието на технологията и съответно става все по-достъпно да заснемеш сам такова събитие. Трудно до невъзможно е, човек да се бори за надмощие и надделяване в такава сурова среда, особено ако високите класове фотоапарати не са му по джоба.

Класове фотоапарати

Колкото до класовете фотоапарати… Естествено, ще ги разгледам като общите понятия и няма да се впускам в разни излишни за масата подробности. Всички знаят за клас „сапунерка”, които е между 150 – 300,400 лв. Може би защото размерите отговорят на тези на сапунерка, не знам, но този клас фотоапарати далеч не е това, което беше преди 5 години. В днешно време, апарати за 200+лв имат вградени стабилизатори, оптични при това, функции, смея да кажа равни с професионалните и резолюция и качество много над нужното на средностатистическия човек, които няма намерение да прави билбордове от снимките си. Всъщност това, което реално различава по качество „сапунерките” от „професионалните” фотоапарати, това е оптиката. Възможността за рязък фокус, силен оптичен зуум и т.н. Всичко е в обектива. Е, или поне основното. Различните модели, предлагат различни характеристики. Повечето фирми се ориентират в този клас апаратите им да са „насочи и щракни/стреляй/снимай”, но други предлагат доста ръчни настройки за класа си. В тази връзка, аз поне ползвам Канон и също го препоръчвам на всеки, който ме пита. Дори да не разбира от ръчни настройки, нищо не пречи човек да ги има. Автоматичния режим винаги присъства.

Изображения

Човешкото око приема света по-скоро растерно, но в мозъка данните се обработват векторно. Общо казано: Всички графични изображения могат да се разделят на два типа: векторни и растерни. Векторните представляват геометрическо описание на обектите в тях, като точки с координати, начина и типа връзка м/у тях (права линия, дъга и др.). Основно тяхно предимство е, че тъй като всяко нещо бива изчислено, дори и с каква смес от цветове да се запълни дадена точка, те могат да бъдат уголемявани безпроблемно, което няма да влоши с нищо качеството им. Растерното изображение, битмап или дигитално изображение са все изображения, които са съставени от пиксели. Пиксел е абревиатура, възникнала 1932 година, от думата картина picture, съчетана със елемент element. Растерното изображение е съставено от много малки точки, които представляват изображението в цифрова памет. При увеличаване на физическия размер на изображението, тези пиксели все повече започват да си личат. Качеството на едно изображение от този тип зависи от резолюцията му и от набора на цветова информация в един пиксел. Разбира се колкото повече пиксели, толкова по-качествено и детайлно изображение.

Компресиране

БЕЛЕЖКИ:

1. Компресиране ≠ resize (промяна на физическия размер/пиксели на изображението)

2. Компресиране ≠ тотална загуба на качество и опропастяване на изображението

3. Компресиране ≠ предназначено за web design/view only

4. Компресиране ≠ загуба на EXIF и прочее данни (това може да стане по желание или по невнимание)

5. Компресиране ≠ Картинката по-горе (тя е просто гавра/шега/некадърност/кофти настройки)

6. Знакът " ≠ " означава "НЕ"/"не съвпада"/"не е равно на"

Целта на компресията на изображенията е да се махне излишната (свръх)информация, която дигиталните фотоапарати оставят във снимките, за да:

(т.е. Защо ви е да компресирате изображенията си:)

- намаляване на заемания обем върху твърдия диск/място за повече;

- по-лесно и бързо разчитане от програми;

- по-удобно за пращане;

- по-удобни за обработка;

Защо аз си компресирам изображенията?

- първата компресирана снимка, която съм принтирал на А4 с мастиленоструен принтер бе компресирана. Все още смятам, че е страхотен печат.

- не виждам разлика в качеството! Дори да ми намери някой, това ще е някой с ОГРОМНА ЛУПА, усилен контраст на монитора (или лупата =D) и този някой, ако тръгне да си вади 500 снимки на А4++ формат, направо не знам защо му е да чете тази тема.

- Да речем, че имам 20 000 снимки. х2МБ (ако съм снимал едноцветни обекти) = 44 000 MB = 44GB. А след 5 години? Нямате проблем с това да имате отделни харддискове само за снимки, всяка година? ок..

- Всеки втори, ако не и 1,5-ви, има апарат в джоба си вече. Ако в група от 10 човека всички носят фотоапарати и направят по 100 снимки, нуждата от място нараства още повече.

- В днешно време снимаме повече, отколкото можем да разгледаме, камо ли да ги вадим на хартия, още по-малко пък да ни трябват в такъв огромен размер

- Не съм идеалист, мислещ си "аз искам да си знам, че "е както трябва", че "си има всички качества", че "след 10000 години децата ми може да се поинтересуват и на техния 100" лазерен прожектор няма да изглеждат добре”.

Пример:

__________UNCOMPRESSED VS COMPRESSED___________

Намерете 10-тте разлики, винаги съм я обичал тая игра.

Ниво на компресия ~51%, отношение в размера ~1/3 от оригинала

Компресията на изображения може да е със загуби или без загуби. Тази без загуби се предпочита предимно за технически чертежи, комикси или икони (компютърни). Със загуби са по-удобни за снимки например, където някой и друг пиксел е допустим и буквално невидим за окото, за сметка на значително намаляване на броя битове описващи изображението. Естествено целта на компресията е максимално качество с минимални загуби.

Софтуер за компресия:

(не съм тествал всички)

Advanced JPEG Compressor, Image Compressor има и portable версия, Microsoft PAINT (да), JPEG Imager, JPEG Optimizer, Adobe Photoshop, JPEG Cruncher, Interactive JPEG Optimizer, JPEGCompress 2.9, Web Resizer, BIMP Lite, FastStone Image viewer

FastStone

Това е програма за разглеждане на снимки/изображения. Лично аз я използвам също така и за 1/3 от нуждите, които могат да се задоволят от товарещи програми като адоб фотошоп или гимп. Ако ви трябват просто ежедневните, да ги наречем, обработвания/корекции на изображения, препоръчвам да ползвате Fast Stone. Много хора ползваха навремето AC/DSee или Infran, но за мен faststone е по-бърза и функционална. Ще ви дам скрийншотове на менютата, появяващи се при придвижване на мишката в дадения ъгъл на екрана, за да придобиете представа за възможностите ѝ. Поддържа също така масово конвертиране (добавяне на водни знаци, компресия, преименуване, рамки, надписи, настройки контраст и т.н.). 

Нагоре + десен бутон

Долу в ляво

Ляво, основно за модификации

Дясно (информативно) + Draw board (shortcut - "d")

 Ами, това е =D Не забравяйте, ако снимате - снимайте за кеф! Нека снимките са преносители не само на спомени и информация, но и на (позитивни) чувства =D

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук