събота, 8 януари 2011 г.

Ерата на нефта: За какво плащаме? За боклук!

Неизползваната част на закупуваните стоки . . .

За какво плащаме в днешно време:

§ Един път за стоката, съдържанието, важното за нас, което искаме да получим;
§ Втори път за марката, ако има такава, което е голям процент от цената на стоката;
§ Трети път за опаковката! Това засяга и темата ми.
§ Четвърти път за данъци, такси докато стигне до „нас”
§ Пети път за поддръжка/гаранция, ако има такива.
  

     Това всъщност са 2-3 теми, от които ще излезе една дълга, както е тръгнало. Но нещата са просто твърде тясно свързани – това, за което плащаме; това, което получаваме и това, което можем да направим по въпроса.

Ще нахвърлям няколко примера: Купих си за 99 стотинки 1-16 серии на „Ну, Погоди!”, без превод, на dvd, пластмасова опаковка, един диск. Чак ми стана жал. В същото време, 2-3 епизода на „Том и Джери” струваха 14лв – пак едно dvd, но този път опаковката имаше специален механизъм за затваряне, много по лъскаво пакетирана, фолирана, дебела, здрава… все едно вътре има цял стек с дискове, а дори книжки и картинки няма.

Купих си „еко-био” мляко, или поне така се водеше, забележете опаковките. Като мляко се оказа доста безвкусно и оводнено, което може би съвпада с представите на бабите и дядовците за „истинско”, но.. цена с 50+ стотинки над средната за кисело мляко, не смятам, че си заслужава.
Опаковката бе от хартия!! Удивих се и реших да се доверя.
След махане на капачката, се оказа, че има и фолио..
След разпечатване, се оказа, че си има и кофичка . . .













 Като разгледате разни издания тип „супер бокс едишън”, или „ултра-блек”, или „пълна колекция лимитед едишън” в разни метални кутии, по амазон(.ком) например, и всъщност откриете, че екстра-информацията в тях са 2 интервюта, които можете да си намерите така и така, и 2 кадъра към филма (ако е филм, нали), които няма и да разберете къде са били…

Купувате си сирене – пликче. Купувате ябълка – пликче. Купувате лимон – пликче. Купувате 3 домата – пликче. До тук сте 4 пликчета „напред”, за 4 отделни продукта. Кайма – тарелка + фолио + пликче! Бонус направо! Пастичка от 20 стотинки, с тегло около 10 грама – 15 грама станиол/целофан/найлон опаковка. 50 грама фъстъци – в пликче. Отивате на пазар и не си носите платнената чанта – пликче, но тъй като може да се скъса – две. Прясно мляко 1 литър = кутия или найлон + пликче. Минерална вода – ново шише всеки път. Бира/Кола/PVC – ново шише всеки път. Те са просто така конструирани, че ако се ползват по-дълго от нормалното, се скапват (започват да миришат и др.). Пакетче дъвки – двойна опаковка. Ново фотоапаратче = съдържание (апарат + кабели) + кутия(картон) + инструкции на поне 10 езика (защото се прави на конвеир) + гаранция на поне 10 езика + диск + пликче за диск + предпазни найлони ++ … Ако вземете по-едра техника, то вече кофата пред блока сте я резервирали. Няма смисъл да продължавам, тъй като и вие живеете в тази реалност, най-вероятно.

Не знам някой отбелязвал ли го е, но отдавна не сме в тъй наречените „модерни времена” или „модерна ера” – ние вече живеем в пластмасовата ера! Силно подозирам, че когато мине достатъчно време, от историческа гледна точка ще я нарекат нещо подобно. Или по-скоро ерата на петрола/нефта. Защото от него се правят пластиките, както и много неща в медицината, строителството и т.н. Но няма да разгръщам тази тема сега. Всичко, което купуваме е опаковано или самото то представлява пластмаса. Освен горните примери, които изобщо не са малко, тръбите, кабелите, модерните ни средства и технологии, декорации, че дори в пелените на бебетата – навсякъде има основно пластмаса под една или друга форма. Счупи/Изхаби ли се – хвърляме. Китайците правят ли правят нови и нови… Няма как да качим цената на даден продукт вече? Тогава да качим цената на опаковката му!

Не знам за вас, но аз не помня едно време да имаше толкова нужда от кофи. Едно време цяло семейство се оправяхме с по 1 кофа. Сега 1-2 не ми стигат на мен само, защото постоянно има какво да изхвърлям! Разделното събиране наистина е добра идея, но самият факт, че се налага, не говори ли сам за себе си?! Вече предполагам всички знаят за голямото тихоокеанско боклучище с размерите на Тексас. Света си сформира нов континент там – от боклуци! И той расте ли расте… Да, реално всичко е дошло от земята и там ще си иде накрая, но кога ли? Плащаме за боклуци! За опаковки и какви ли не шикозни разцветки и уж-удобства, които после безвъзвратно изхвърляме. Изхвърляме и забравяме за тях! Никому ненужни материали. И десет езика да знаете, инструкциите ще ги прочетете на един, и то най-вероятно максимум един път. И да искате да използвате купеното найлоново пликче повече пъти – то си има лимит. И да си пълните шишетата с минерална вода – те са скапват малко по малко. Тонове и тонове боклуци, от които не можем и няма как да се отървем, ако индустриалната политика се запази такава.

А най-неприятното е, че някои прахосничества се крият зад „еко” каузи. Като например онова кисело мляко, което намерих в категория „био”. Друг пример - мобилният ви оператор ви приканва да спрете да му искате касови бележки/фактури, за да сте по-екологични, като в същото време печата МАСА рекламни списания, гланцови цветни страници, А4 формат, от които 50%+ заминават между седалките на метрото и по-рядко в кошчетата за боклук.

Естествено има и добри еко инициативи. Като например – направете НЕЩО с боклука си, недейте да го изхвърляте безидейно! Купете си перманентни торби, платнени или не – все е по-добре от пликче. А то, макар и скъсано, ако се среже на две може да послужи за чудесна постелка/предпазител при боядисване или разчистване, поне. Списанията могат да послужат са предпазване на покривката, за събиране на обелки от картофи или подобни. Изчетен вестник пък да не говорим : )) Приложения бол, няколко празнични ще оставя по-долу, но все пак не може да се разчита на изобретателност във всеки един случай. Пък и кой би могъл да смогне с такава лавина от пластика.. За технологиите едно на ръка, макар, че като се огледам ме хваща страх колко сме зависими от пластмасата, но все трябва да има начин да се ограничи ползването в хранителната индустрия, за която отиват най-много пластмаси. Всъщност тук има вече наченки на решение и това са биоразградимите или по-кратко биопластики. Те се правят от слънчогледово масло например, а не от земно масло (каквото в буквален превод означава „петрол”). Но и от тях не всички стават за разграждане. Проблема е по-скоро в нуждата от торбички и опаковки, а не в начина им на произвеждане и третиране. А начини да се пребори нуждата има, но сега се сещам само по принудителни, тъй че няма да коментирам…

Не просто плащаме за боклуци. Плащаме (с пари) веднъж за да закупим стока + боклук, втори път, за да дойдат да ни отнесат боклука и трети път, защото не са го третирали както трябва, ние отново плащаме (този път със здравето си). И не-малко, караме и природата да плаща с нас, защото накъдето и да тръгнеш в не-урбанизираните/застроени площи, намираш пътечки, а по тях – фасове, пликове, бирени шишета… Да не говорим за някои специфични квартали и покрайнини на градове, речни корита и т.н. Всичко е задръстено от боклуците, за които всички ние плащаме. Като всяко нещо с добрата и злата страна, така е и с удобствата предоставяни от нефта и пластмасата. Когато си купувам мляко, аз искам мляко, не „мляко в плик/кутия”. Има толкова съдове на този свят, толкова многоизползваеми съдове, също толкова хигиенични. Има начини, но трябва да се смени възприятието и нагласата, за да се стигне до там. А това, предвид безхаберието и непукизма на световното общество, е толкова дълъг път, че краят му никак не се вижда.

Тук ще вмъкна една песен (концентрирайте се върху текста =D ), поздрав за прочелите тези размисли ; ) Слагам версия със субтитри за всеки случай…


Толкова смислена песен и толкова много хора припадат там… колко ли са решили освен да чуят и припяват текста, и да вникнат в него, да се поучат от него, да се замислят . . .

И за край, както казах, ще сложа няколко коледни идеи за боклуците. Вече има … „ателиета” май се наричат, магазинчета/места, които предлагат добри идеи за стари вещи, играчки, украси. Не можем да възстановим даденият боклук напълно, но можем да го използваме за нещо друго и отново да ни влезе в употреба! Не забравяйте – вие сте си платили за него, ако не друго!

Когато играчките за елхата не стигат! 
Три шарени сламки, срязани с ножица плътно, с изрязани дупчици и прокаран гирлянд = играчка.

А от горната част на сламката можете да направите имитация на типичните за американците близалки-бастунчета.

Иска ли коментар =D
Чантичка Kitty. Направена от кутия съдържаща бонбонки Haroo Kitty, изрязано и залепено върху лепящо листче. А лепящата част на листчето се използва за създаване на дръжки. Един конец за зъби и ето още една играчка за елхата =D



А какво да правим с всички тези останали от декорирането боклуци. Ето една идея за ролката от панделка: Махате ѝ единия ограничител. Вземате излишно използвано листче. Намачквате го. Пускате го вътре в куината на ролката, която вече лежи на не-отворената си страна. Надрасквате го със сини водни боички, най-добре. Взимате един непотребен принтиран лист. Изрязвате дълга лента, облепяте ролката (освен ако тя не си е бяла) и я изрисувате, да речем като камъни. Забивате 2 кърфици да стърчат нагоре. Свивате 2 малки хартийки с големината на кърфиците и ги залепяте. Поставяте върху кърфиците или дирекнот залепяте на покрива. Покрив правите от изрязано от непотребния лист и оцветено от вас кръгче, на което само трябва да направите един произволен разрез до центъра, за да можете да залепите във форма на покрив. Залепвате за него 2-те рамена, които влизат в кърфиците и ХОП - имате си малък кладенец =Р А ако ви се занимава и имате някоя излишна капачка от лепило, каквато аз имах.. и една клечка за зъби + 1 см телчица.. е, вижте сами ~







 Важното е да създавате радостта си сами! ;D




_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери