31 януари 2011

Рождените дни, сантименталностите и стареенето



 Рожденни дни


Възползвам се от случая да честитя РД-то на Ник’сино и Ве666ето =D Честита четвъртинка, мехехехе =D

Рождените дни, или както аз ги наричам „поредни обиколки около слънцето” ™ или „персонална нова година” ™, са дните, в които остаряваме. Дните, в които се отбелязва изминаването на една земна година, за нас. Дните, в които празнуваме/или честваме/ появяването си на този свят. Реално, ние съществуваме откъм 6-10 месеца, преди да се появим в света, но се брои само денят на раждането.


Интересна гледна точка имат някои хора, за които човек на 15 години, всъщност кара 16-тата си година. Това е факт, естествено, но какво става, като дете на 14 г., навърши 15 г. и му честитят и съобщят, че то вече навлиза в 16-тата си година? Тогава детето от 14 става на 16!! Ужст!

Рождените дни за всеки са нещо различно, естествено. Като преживяване, бих казал че са ми дните с най-изявен баланс. Имам хубави моменти, но обикновено не ми върви особено/хич/, за ежедневните неща. В моят идеал, рожденият ден трябва да е спокоен ден, в който никой за нищо да не ме закача, да се наям с нещо вкусно (китайско :0), да си гледам някое аниме (цял ден), да помисля по някоя такава темичка и въобще – първата дума обобщава всичко в идеала ми – спокойствие. Реално с нищо по-различно от нормален ден, защото то си è нормален ден.

Честитенето. То за някои хора е голям проблем, и тези хора сега ще упрекна малко или много. Но първо, гледната точка на рожденика. Какво е да си рожденик. За някои хора е доста кеф да приемат обаждания и поздравления, за други не-толкова. Всъщност, зависи от обажданията, естествено. Но вероятно ви се е случвало да ви се обади някой, който идея си няма защо звъни, да ви честити най-мило и да не знае какво да каже после. В един момент рожденика довършва чрд-разговорите на честитящите му. Трябва да им се отдели внимание и съответното чувство, на всеки един.. в един момент рожденика изглежда като роб на собствения си празник. Но това си е според човек де, надали повечето хора се замислят колко не могат да се отърват от рождените си дни. Но има и такива. Аз не виждам проблем например, в не-прякото честитене, докато някои други виждат. Някои виждат „истинското приятелство” във формата на „обаждане на рождения ден”. Никаква логика не долавям тук. Има хора, които си изключват скайповете, пишат си фалшиви рождени дати във фейсбук, с цел да си „тестват истинските приятели” или нещо от сорта?! Абсурдно! Как на база на това ще прецениш кой ти е приятел и кой не? Други пък не приемат честитки от хора, които в нормалния случай не ги познават достатъчно добре, но тъй като в посочените 2 средства за комуникация има известия за тези неща, те също честитят. Дали е от сърце или не, няма значение. Дали е по напомняне от програма/скайп/фейсбук/листче на стената/оградено в календар или от това, че човекът е ЗАПОМНИЛ специално.. какво значение има?!? Нито смятам, че близките ми са длъжни да ми помнят празниците, нито ми пука, ако някой ме изпусне, нито това е начин да „видиш кой ще се сети”, нито ако някой те забрави, означава нещо негативно! По същата логика, по която някой честитящ може да се окаже „излишен”. Пълна глупост.

В днешно време човек има по 100-тина познати и приятели, има над 100 социални приятели и както вече съм изброявал – още 300 други вида приятелства или познанства. Ако трябва на всички да се ПОМНИ, аз лично се отказвам от това общество. В интерес на истината, имам си една малка не-тайна: настроил съм си един ноутпад файл да се зарежда всеки път със стартиране на компютъра. В него съм си записал всички дати, на които има някакви празници или чествания. Защо ми е да помня, пък да не говорим, че и не ми е лесно по принцип? Твърде много е!

В тази връзка самите пожелания са голям проблем. Твърде много рождени дни, твърде различни хора, твърде не-променящо се ежедневие, твърде голям проблем на публиката с клишетата*, твърде трудно да се измисли нещо оригинално за пожелание. Аз не намирам много трудности де, но разбирам хората, които им е тегаво. Но не разбирам тези, които вземат наготово или започват да се оправдават в пожеланията си *__* „Да си жив и здрав, колкото и да е банално и много късмет и пари, макар, че е изтъркано …” Ой ой ой, това пожелания ли са или оправдания за пожелания?! Как може да е банално или изтъркано, да ти пожелае човек здраве или щастие. Какво като това се пожелава през месец по един или друг повод, може ли да го откаже човек? Не се оправдавайте като пожелавате, всъщност думите ни са просто един контейнер на емоциите ни. Да клипнеш и затвориш, да ми пратиш една усмивка/прегрътка, да ми кажеш един виц, да се усмихнеш в моя чест – достатъчно е! Какъвто и да е контейнера, важна е емоцията! За това и има хора, които се сърдят на празни/кухи пожелания, които са само един контейнер с никаква емоция вътре. Това не ги оправдава да си развалят настроението на рождените си дни де! Но ми е ясно, че това е причината. Тъй че какъвто и контейнер да използва човек, важно е да предаде съобщението. Е, да, има хора които не са наясно с контейнер-емоция концепцията, но всеки за себе си. Най-важно е чувството, ако пък не бъде разбрано, проблема далеч не винаги е в предаващия го. Едно ЧРД/жив и здрав е много по-стойностно от изкопирано от интернет римувано пожелание без грам емоционална стойност.

Не стигат рождените дни, ами имаме и празници, имаме именни дни (на които пък и не се кани уж), имаме специални дати, имаме толкова много ежедневие и сложност* налегнала обществото ни, че само ни е до регистриране на празнични дни за втори и трети лица. 

Рожденият ден все пак е празник, нека не го превръщаме в повод за мрънкане, оплакване, надсмиване на честитящите ни непознати/искрени или не, или нещо такова. Нека празнуваме по своят собствен начин!

Всъщност рожденият ден на детето, е обикновено един голям празник на майката. Дори може би по-голям празник за майката, отколкото за детето (било то и 50 годишно), като се има предвид през какво е минала майка му, за да се пръкне то. Тъй че е само редно да се честити рожденика на цялото му семейство, макар и да е личен празник, по принцип.

В тази връзка обаче има и доста сантименталност, носталгия и други тежки и не-празнични чувства, които се натрупват у хората. Хич не съм им фен. Разбира се, зависи от гледната точка. Някои хора си спомнят с радост нещата и ги разказват по начин, сякаш са станали вчера и вчера не е преди 20 години, а преди 1 ден и на никой не му пука колко отдавна е било, важна е случката, спомена. Други ги разказват отново радостно, но почти със сълзи на очите, защото времето е отминало и е доста напреднало. Никой не усеща как лети времето, рожденика също не е усетил кога е минало, но какво от това? Защо с тъга? Един и същ спомен, разказан от мен и мой близък, може да звучи по 2-3 различни начина. В единия случай е весело и забавно да си спомняме, в другия сантиментално и носталгично, с известна доза съжаление, че вече не са онези времена, че времето не спира и т.н. Ау как само не обичам такива моменти! А натрупването е доста силно, именно около тези дати, във връзка с които хората започват да си спомнят факти свързани с рожденика и да си ги припомнят. И тук идва момента на звученето им… ако и вие си спомняте разни неща по рождените си дни, за децата си, правете го по-джаста праста, личен съвет, лично мнение. Идеята е да се празнува, не да се опява. Естествено едва ли някой родител или близък би искал да звучи като опяване, но някои хора не могат да си помогнат и гледат на миналото само през носталгия, което за мен е странно.

Аз проблеми със стареенето нямам. Може и да проимам, но не ми се вярва, най-малкото съм инат. Някои хора ги е страх от годините, които навършват, въпреки, че те са просто мерна единица и поводи за празнуване. Тези хора не толкова празнуват, колкото честват. Това обаче ги прави още по-стари, отколкото са! Човек е на толкова, на колкото се чувства! Хора на по 30-тина години изглеждат на по 15 и за съжаление обратното също е факт. Много, включително и генетични предразположения са отговорни за това, но от какво значение е външният вид и навъртения километраж, при самоопределянето на възрастта?! Не би трябвало да има. Ако някой друг има 30 годишния за стар, това е негов проблем и най-вероятно собствен страх. Не бива да има никакво значение за 30 годишния. Азиатците стареят до 28-35 годишна възраст и после спират, докато не минат 60-тте. Поне видимо, поне според мен. Стареенето мисля, че вече се разглежда като грешка в генетичния ни код. Някои учени в днешно време смятат, че първия човек, който ще доживее 160 години вече се е родил и е около 50-тте (или нещо такова). Това така ли е или не е не знам, но знам едно – ако тръгнеш да спираш в миналото, то вече си изпята песен! Човек донякъде прави сам избора дали да живее или умре, в един момент, но становището ми е все още висящо. Времето не чака никого, тъй че като остаряваме, нека си спомняме с добро и весело усещане нещата от миналото, а не да се опитваме да се връщаме там и да се държим. Хубави неща в живота има, във всеки един период от живота. Живота е хубаво нещо, най-малкото. Тъй че празнувайте и си изкарвайте, който както сам намира за добре, оставете сантименталността и носталгията, когато си спомняте за хубави емоции и времена, не съжалявайте за отминали възможности и невъзможности и не забравяйте, че чрез тези отминали времена сте достигнали сегашните. Те са по-важни.


_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

1 коментар:

  1. Мерси! Честит и на теб, отново! ;)
    А по повод споойния ден на рождения ден- този ми беше най-спокойния, различния и хубавия и опредеено съм съгласна с теб за този вид прекарване на деня! Надявам се и твоят да е бил такъв! :)

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери