01 декември 2010

Анти-гроб и анти-памет…

 


Това ще е малко по-груба тема за размисъл, но не мога да я пропусна. Много млади хора в днешно време вече подкрепят идеята от прахта им да поникне едно цвете, отколкото от плътта им да се нахранят червеите. Колкото и неприятно да звучи – кремирането и разпръскването на прахта не просто е начин на мислене, но и бъдеща „мода”, тенденция или както и да го наречем – факт. Аз също съм от мислещите по този начин. За сега никой не се е върнал от земята, или поне не е казал (то и аз не бих, но това е друга тема). Далеч по-добри са шансовете да се пазим в хладилници с надежда за клониране, но и това не е много перспективно, че и тока е скъп. Та щом тези методи не действат, защо трябва да заемаме излишно място с трупа си, че да утежняваме живота на живите!




Гробищата в София отдавна надминаха размерите на жилищни квартали (поне централните и тези между Връбница/Обеля). Това са места, на които могат да ЖИВЕЯТ хора, поляни на които да си играят деца, площадки за спорт, ПАРКОВЕ (да не се бърка с паркинги), или просто свободна ЗЕМЯ. А сега те представляват една съвкупност от ТРУПОВЕ + пръст + мраморни плочи. Място за печал, скръб, тежки спомени и почит към значими хора, които вече не са сред нас. Също така, място изискващо поддръжка, ритуално спазване на празници, гощаване на уличници, гарги и кучета с ритуални храни или „каквото обичаше Х”. Също и ужасно тясно и все по-стесняващо се междугробищно пространство, създаващо разпри заради надигнати от растения/дръвчета гробове. СЪЩО така и временно наето пространство, след което труповете се изравят, изхвърлят и се слагат нови. Също (последно, но не маловажно!) и бизнес!

Фараоните и пирамидите са една невероятна атракция от минали времена, но защо в днешно време не правят такива? Всъщност –правят се, но не с идеята да са гробници. Защо не се правят с идеята да са гробници – защото е безсмислено! Чиста загуба на пространство, която преди всичко показва и човешкото ЕГО. Това може да се види и до ден днешен на гробищата. Един гроб от една плоча, друг от черен мрамор, висок метри, буквално „професионално поддържан” и прочее. Бива ли класово разделение хората да си правят дори след като умрат, по ангелите! Едно време е било нормално, но сега нали всички се раждаме равни (не наистина, но нали така се води), защо не вдигнем по пирамида всекиму!

Но всъщност не, въпросът е далеч от почитане на памет и всички го осъзнават. Гробът служи за утеха на живите, познаващи мъртвия. Когато те намалеят или мъката им позатихне, това става и с гроба на мъртвия. Това не е ли грубо възползване от покойника? За наше лично утешение… Е, не е съвсем, защото хората са израсли с предварително насадени привички. Но както вече казах – мястото под земята се НАЕМА и някой ден просто отдава на нов наемател. Има го и момента „за вечни времена”, който си е купувал навремето. Но колко вечни са времената? Две поколения по-късно и КРАЙ. И ако има всяко семейство в един жилищен квартал по един парцел за вечни времена, какво се случва с новосъздадените семейства и починалите нямащи място. Грозна картинка става някак.

Същото е и положението с паметниците! Защо се правят паметници? Защо има 500 паметника на Левски?! Да беше един – всички да го почитат, но те се правят като топъл хляб и по-скоро за украса, отколкото за друго. Не разбирам защо са нужни толкова статуи, че да се помни нечие дело и гибел. Удавят се 12 човека някъде си и държавата, за да се покаже колко е съпричастна, иска да вдига 2 метра паметник. А тия 30-тина умрели на пътя от катастрофи на предния ден…? Те нямат значение. Ако човек падне от скала, я му сложат плочка някъде наоколо, я не. Ако „VIP падне от скала, ще му вдигнат грозен параклис! Да се помни и знае! Ако беше умрял по обикновен начин обаче, нямаше да стане така. Що за идиотщина е меренето на портфейли след смъртта?!? Ако някой иска да „остане” или да увековечи свой близък, защо просто не направи тези действия преди да се случи нещо такова. Скапано позьорство… Едни нямат пари за хляб, други си правят паметници на мъртвите, които струват колкото храната на цяло село. Защо, за кога, за кого?

 Всъщност мотивацията за темата ми дойде от скорошен разговор за труповете на ЕВЕРЕСТ. По Хималаите си има трупове на разни алпинисти, които си киснат там, защото няма кой да ги свали. Защо по демоните! Защо трябва да се качиш в планината, на чистото и дивото и да видиш надгробен камък. „Тук умря едикойси”. Е добре, това е предупреждение да внимавам като минавам или? Ще се катеря аз 5 часа нагоре за да видя паметник или тъжен помен! Защо? Нищо лично, но мен какво ме интересува? Какво ги интересува и другите 5000 човека минали тази седмица от там? Защо трябва да се натоварваме взаимно?! Смъртта е нещо естествено за човешката природа, поне до този момент и начин на разбиране. Но е и тъжен и неприятен. Защо да предаваме тези емоции на всички, като те си имат свой собствени?!

Вратата ми е пред стълб! Входната врата. Откакто смениха стълба – съвсем! По стълбовете какво се лепи всички знаем – реклами и/или некролози. Всеки път като се прибирам и минавам през тази врата, всяко излизане – некролози! Аман! ~си казах аз един ден и реших да ги махна. От тогава веднъж тръгнат ли да се разпадат (след дъжд), прокъсват или пожълтяват просто ги махам. Да ме прощават хората, но не виждам защо трябва да си разтръбяваме мъката по мегафони… Това не се прави нито за сватби, нито за раждания… само за смърт и напомняне на смърт. Това е грешно!

Знам, че е гадно да се мисли за смъртта, но все пак – не виждам причина човек да иска да бъде погребан, да гние, да заема място за живи хора, да кара близките си да се разкарват до там, да му готвят и след смъртта, да го почитат и т.н. и т.н. ОСВЕН, ако не е религиозен де. Тогава просто не подлежи на спор – човекът трябва да бъде заровен!

Ще цитирам само едно изречение от православие.бг: „ (…)

С кремирането на мъртвите обществото приподписва своя собствен край – своето унищожение. (…)

Заинтересованите могат да прочетат още преди и след това изречение и глава. Жестоко е!! Толкова нереално, сляпо и праисторическо, че… съм удивен. Но от друга страна, до преди 50-тина години не е имало кой-знае какви проблеми по въпроса с гробища и паметници. Тогава не са били такъв бизнес просто. А културно-историческото наследство е голяма сила за простолюдието, колкото и да то да не го осъзнава. Растежа с наложени вековни привички, правила, традиции, просто много трудно могат да се поставят на дневен ред, камоли променят. Всъщност дори на първо време – забележат! Това са неща, за които никой не се замисля. Особено пък този случай, никой и не иска да се замисля. Тежка тема е и всеки предпочита да я подминава, докато просто не му дойде реда. И докато отбягваме, гробищата все по-вече идват към нас, в жилищните квартали. Ако продължаваме с тази скорост на прираст/смъртност, някой ден живите ще вървят по мраморни плочки, но не защото ще са модерни, а защото ще газят по гробове. Е, естествено, както казах и в началото – това естествено се изражда и променя и чак до там няма да се стигне. Малко по малко погребенията ще намалеят. Но пък кремация май има само в София (?).

Колко щеше да е по-добре и даже хубаво, ако за всеки мъртъв човек се насаждаше по едно дръвче. Някъде. Просто ей така. Със или без прахта му.. все тая. Хем ще имат „споменник” живите, ако толкова се нуждаят да си припомнят някъде .. хем вместо горящ восък, сборище на червеи и други неприятни и тъжни неща, ще има едно дръвче повече в този свят, където да се катерят дечица, да берат ябълки или нещо такова. Без фиксирано място, на което на определена дата да се събира цял митинг от опечалени. Без надгробни плочи със снимки, имена и дати. Без думата СМЪРТ да фигурира някъде. Без тъгата!! Защото не всички отиват по гробищата с тъга в сърцето. Някои отиват и си спомнят с радост за миговете с този човек. Евала им правя на такива хора! Това си е силна воля. Но ако атмосферата бе по-различна, а именно – една горичка, едни дръвчета, едно спокойствие… може би тези хора щяха да са повече?!

От земята сме дошли, там ще си се и върнем, като всяка друга животинка. И пак от там ще излезем, под една или друга форма. Нищо не се губи, УЖ, в тая вселена. Земята все за нещо ще ни използва, независимо под каква форма сме. Защо само да я спъваме повече с досадното си присъствие? Много груба се получи тази тема, но хора – ние вървим по гробища! Мравки, птичета, къртици, къде по тази планета има място, на което нищо да не е умирало никога?! Абсурдно е да се мисли по този начин. И хората започват да го осъзнават малко по малко, колкото и да им е трудно.

Та на мен лично едно плевелче да ми засадят и това е, доволно! Ако хората някога ще ме помнят, те ще ме помнят за това, че съм бил жив, а не за това, че съм умрял! А и като край на супер-досадно-тежката тема, държа да отбележа, че всъщност нямам намерение да умирам! Пък и реално вярвам в безкрайността на вселената, следователно вярвам във всичко показвано в Stargate SG-1 (например), тоест… бая интересни неща ме чакат (със или без смърт) – вас също! =D
_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери