Как любовта действа. Мисленето е любов.

Всъщност разсъжденията ми ще се отнасят предполагам за всяка една емоция, но любовта е най-популярна и четена, тъй че ще гледам да се въртя около нея =D

Но какво е любовта?

Дълбоко и силно чувство на привързаност към един (или повече) души.

Силно харесване, привличане, страст от един човек към друг.

Емоционално и физическо привличане.

....

По принцип дефиниции и дебати по въпроса много, но тук ще направя едно ясно разграничение между любов/влюбване и обич. Нещата в една (интимна) връзка обикновено стоят така: първо впечатление (често най-правилното, но за това друг път), сексуално привличане, влюбване, (и ако сме късметлии, споделена) любов, обич.

Нещата в една приятелска връзка стоят пак така, но тук-таме липсват или се репресират някои от моментите, за взаимно добро или зло, кой знае =0 Приятелства прерастващи в нещо повече не са нещо странно и в този случай стават размествания на моментите, но в общия случай станеш ли приятел, вече е трудно да продължиш нататък. Пътеките стават твърде по-условни и с много повече рискове за участниците.

Защо подреждам думичките в такава последователност? Защото това е естественото развитие на една връзка (романтична, интимна, любовна):

Първо впечатление – знаете какво е.

Сексуално привличане – да ме извинят по-чувствителните от вас, които биха предпочели да го наричаме само „привличане” или „физическо” или „хормонална активация” или … но все за едно и също става дума. Моментът, в който човек решава, че този отсреща става за повече от приятел. Този момент не е задължително осъзнат, дори изобщо може да се пропусне в зависимост от настроенията и да се осъзнае на по-късен етап, но… животни сме. Ако ние не знаем, тялото ни може и да знае.

Влюбване – или моментът на МИСЛЕНЕ. Дамм, влюбването и нататък, са все моменти, за които трябва да благодарим на мисленето. Странно нещо е мисленето. Защо когато две дечица се карат много, все ги насаждат, че се харесват? Или по-точно, защо последното е истина? Влюбването и любовта, като всяка емоция, искат известна доза самонавиване. А това става именно чрез мислене. Ако мислиш за някого достатъчно дълго, или го намразваш или се влюбваш, независимо какво се опитваш да мислиш. Като две дечица се карат, това им дава повод да мислят едно за друго. Под дечица разбирайте целият диапазон от дете до тийн, включително. Като мислят едно за друго по твърде много време на ден, отсрещния става част от живота, част от ежедневието. Разликата между влюбеното мислене и мразещото мислене е, че при второто човек на драго сърце се отказва да мисли, и по принцип са краткотрайни мисления. При влюбването мислите си идват доста естествено и доста ежедневно. Дреболии, за които човек се чуди защо ги и мисли, все свързани с отсрещния. Все предизвикващи позитивни емоции. От там позитивизмът, който еее… нещо като ултимативната цел, ни обзема и започваме да мислим, да мислим, да мислим за отсрещния, докато в един момент не ударим дъното на 8-мото небе, оставайки на 7-мото. Влюбени сме. Независимо от къде е тръгнало, от къде и кога ни е хрумнало за този човек, дали сме приятели или познати…

Любов, това е споделеният вариант на влюбване. Най-хубаво е, когато е взаимен, естествено, но за това си трябва обработка. Двама влюбени изпитват любов помежду си, не обич (макар, че на кой подемоните му пука за терминология ако е стигнал до там). Не може да имаме любов, ако не е взаимна, това вече е тъй наричаната „несподелена” или „едностранна” любов, която представлява тягостен вариант на влюбването. В този случай, мисленето натоварва, депресира, пресова, смачква и някак убива всичко цветно. И все вали в такива дни D= Та любовта трае, докато не се натрупа достатъчно, че да се нарече обич. В любовта има тръпка, има опознаване, има вълнения, има засягания… и като цяло търсене на волове под телета.

Обичта е последната еволюция на мисълта и интимната връзка. Казвам интимна, защото връзки всякакви – приятелски, повече-от-приятелски, романтични, носталгични, мутренски, за обувки, шуробаджанашки, междусъседски и т.н., не че наблягам на сексуалния аспект, но той си е от най-важните в крайна сметка. Обичта е натрупана любов. Не я трупайте в пликчета, да не се разтече /шегу. Обичта е натрупване на емоции, преживявания (най-вече) и общо направени избори с отсрещния човек, които обединяват двама души на ниво не просто секс, привличане/влюбване, а и на ниво общество, приятелство, нужда, уважение. Обичта се трупа и … ако не е в пликчета xD, се акумулира и би трябвало да расте все повече с времето. Още не е минало толкова за мен, че да спекулирам тук =D Но в обичта вече няма толкова тръпка, там има дадености и досадни елементи, които се трупат също толкова, колкото преживяванията и емоциите. Тук идва и куцото на обществения ни строй – длъжни сме да работим непрекъснато, за да оцеляваме. Това не ни оставя достатъчно време, че да трупаме нови и нови преживявания, които да топлят обичта в една връзка. А като се охладят едни отношения, поради набиваните пирони в ковчежетата ни от системата, нормално е разни дреболии да започнат да излизат на преден план и да се трупат и забелязват повече от позитивните. За това и някои хора имат трудности в съвместния живот след известно време. Защото обичта, макар и не изчезваща, иска поддръжка. Типично нещо за човешкият емоционален свят е, че и прекрасен ден да имаш, едно злополучно може да ти го развали, дори да е незначително. Така и във връзката, така и с обичта. Трудно се натрупва и се натрупва с времето, но може да рухне доста бързо. За това и иска поддръжка. Новите преживявания и препятствия за съвместно прескачане са тези, които стоплят отношенията и не позволяват да се мисли за дразнещи дреболии. Защото както вече писах, мисленето е основният двигател на емоциите. Мислейки за дразненията, те почват да дразнят още повече. Мислейки за приятните преживявания, обичта се трупа още повече. Мислейки.

Доста (млади) хора предпочитат да зарежат нещата на етап любов, защото е по-интересно. Не че не са прави от една страна, но така губят всички предимства на обичта, а те не са малко. Човек е самотно създание, но само когато той реши да бъде. Но за самотата друг път.

Още по-голям кръг от хора – между 25-35 г., стигнали вече или отдавна в етапа на обичта, натрупали или имащи възможност да натрупат много, се отказват. Или ги е страх от сериозно обвързване (бракуване). Отново заради мисленето. Създавайки двоумение и съмнения в самите себе си, мислейки за тях, те растат и правят една стена пред решителността, която е трудна за прескачане. Така се прави от мухата слон – с мислене. А като мухите не са една и две, и като съвременният свят(система) е една голяма слонска купчина торф, става почти неизбежно и дори небрежно да не мислиш за тях. А стадо слонове си е доста силен аргумент-метафора, пречещи на обвързването/любовта/обичта.

Докато съм още на тема връзки, трябва да отбележа и неразбирането си на разделенията на любовта. Първо – всички делят любовта, а всъщност говорят за обичта. Терминлогоична грешка, ок. Второ – разбирам разделение на „споделена или не” обич, но не и на „платонична”, „романтична”, „физическа”, „психологическа” и разни такива оправдания, за да се избегнат конфликти на интереси. Обичта си е обич, една емоция е. Може да се усеща по различен начин, но е едно и също чувство. Може да се е стигнало до него по различен начин, но пак е обич. Аз обичам жена си. Но обичам и приятелките си. Обичам и приятелите си. Обичам и котки. Как така общо понятие като „обичам котки” го слагам в една категория с „обичам даден човек”. Пак следвайки същността на понятието… Обичта е чувство на привързаност, породило се с натрупване на спомени, преживявания и емоции и мисленето за последните. При приятелите изпускаш (за мъже =0) или потискаш (за жени =Р) момента на сексуално влечение и съответно изпускаш моментите на влюбване и любов (по възможност); при котките нямаш комуникация, нямаш влечение, съответно няма как и да ги има тези моменти; при отношенията майка-дете… Те са пък най-изтърканите и пробутвани. Как няма майката да обича детето си, като го е носила 7-9 месеца?! Говорете ми за преживявания заедно… А мисленето за детето през цялото това време, че и сума години преди това при повечето жени? Естествено, че майките ще обичат децата си (в нормалния случай ест.). Безвъзвратна любов? Не знам за дете, обичано и угрижвано от майка си, което да не я обича… При отношенията мъж-жена пък получаваш „целият пакет” от чувства, за това и се води най-добър и приоритетен вероятно. Но ако случайно не сте стигнали до него, това НЕ значи, че не сте обичан и че не обичате с толкова голяма сила. Просто сте изпуснали полета в облаците, което извадено от контекста си е направо приоритет х)))

Мисълта ми е –има разлики, да, но в последно време имам чувството, че те просто служат за някакво автоматично разпределение в количествен аспект на това кой-колко му се полага -_- Което е просто грешно. За да обичаш в днешно време трябва да си луд, безотговорен или късметлия. Поне едно е сигурно – всеки е луд по някакъв критерий. Всъщност влюбването си е едно своего рода състояние на лудост. Тъй че лудейте! И като лудостта тръгне да слиза от облаците, не се страхувайте да кацнете! На земята също е готино ^^ b

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук