Държейки се за историята, спираме да се движим напред

Не, не казвам че е правилно, но казвам че едва след като това се случи, този паметник получи реално внимание ...

Никога не съм бил фен на историята, в който и да е аспект, освен научно-популярен, на твърде редки и малки дози. В тази тема ще разгледам причините да не харесвам историята, изучаването ѝ и т.н…

Историята, като понятие идвало от гръцки и има значението на „знание, придобито чрез изследване”. Но всъщност се използва за „знание/информация за миналото”. Легендите и митовете обаче не влизат в класификацията на „история”, те приспадат към културното наследство (област включваща традиции, сгради, паметници, фолклор, и изобщо неща предавани/оставащи от поколение на поколение). Те доста повече ми харесват, но за това по-надолу…

Историята обаче влиза като учебен предмет от ранна възраст – задължителен, с наизустяващ характер, с голям авторитет и чувство на „този предмет те прави истински Х”, където Х = българин, турчин, испанец, карибски пират… който откъдето. Това е и общата представа на масата за тази дисциплина на човешкото знание. Редовно се случва разни журналисти да обикалят по улиците по време на национални празници и да засрамват хора и предимно младежи, които им е само до това която дата е днес, с това че незнаят какво се чества/празнува. Като игнорираме удобно, че не е малка вероятността присмиващите се водещи и журналисти да са разбрали на предния ден, какво по демоните е толкова важното на това да знаеш кой ден какво се празнува? Това само Google го могат! Ние не сме машини, все още.

С какво историята е по-достоверна от митовете и легендите. Историята изследва разни ръкописи и писания, вземайки ги за истини, до опровергаването им от други такива. Митовете и легендите обаче, колкото и изкривени, се предават от поколение на поколение и остават, без дори да имат някаква фактологическа база. Колко силна трябва да е една приказка, че да се запази толкова дълго? Да, възможно е просто първите „археолози”, откриващи скелети на динозаври, да са се инспирирали и играли дълго на асоциации и ето ги драконите и фениксите, но не се знае. Твърде много си приличат истории и случки от различни краища на света, които нямат допирни точки.

А до колко достоверни са нещата, които четем, учим и на които държим изпити? Историята е винаги идеализирана. Би трябвало ако сте минали 18-20 г., да можете да го забележите по себе си. Случва ви се нещо, разказвате го после, максимално достоверно… ноооооооооо, не съвсем максимално. Там едно изречение изпусне човек, там друго добави. Пред едни една дума използва, пред други друга. Една и съща история, една и съща случка, едно и също преживяване, деяние, впечатление, може да звучи по толкова различни начини, колкото е необходимо. На това разчитат и съвременните маркетинголози… ако има такава дума, и адвокати/юристи. Въпрос на тълкуване + представяне + възприемане + вътрешна обработка + шум. Това неизбежно се случва и с историята, колкото и да се придържа към фактите, изследването им от независими специалисти и т.н. От пети клас насам, винаги съм се чудел как звучи историята за Левски и за Славяните и прабългарите, преподавана в Турция. Някъде там разбрах, че те всъщност не учат тази история. Те учат тяхна си… по техен си начин. Написана от техни преподаватели. По-късно разбрах за македонците и техните изчанчени версии на наша история. Но и до ден днешен не разбирам защо всички държат да им натякват за това, или да ги държат отговорни, че са българи и някакви такива. Особено пък последните поколения македонци, израствали вече в една крайно изградена обстановка, изучавали и те като нас, по задължение история, факти и „факти”. Аман от натякване на „нашата история е по-вярна от вашата”. Всеки (трябва да) е свободен да живее в своята истина, дори тя да е заблуда за околните. А ето че историята може да е заблудата за всички! Но ние трябва да я учим наизуст…

Най-голямата глупост на историята е смяната на дати, поради несъвършенствата на приетите от света календари. Преминаване от един календар (Юлиански) към друг (Григориански) е спестило на света 10-тина дни. Но е навлякло на света една от най-големите издънки в науката (за мен). Левски вече се ражда и умира на 2 различни дати, април става май (поне е септември), Ботев е роден догодина и прочее и прочее. В опита си да бъдат достоверни, историците така оплескват нещата с тези дати, че главата ме боли като си помисля. Какво му е достоверното на това да променяш историята?! За онези хора, по онова време, април не е бил май. Те са били в грешка, от космическо-земе-обиколо-слънчева гледна точка? На кой му пука?? За тях е било април! За цяла една страна е било април. Защо никой не задраска твърдението, че земята е плоска? Как може да се учи, че някога се е смятала такава заблуда за истина?!?! Пълен абсурд. И най-грозното е, че децата се учат на този абсурд. Учат се, че Левски е роден два пъти, обесен два пъти, и прочее и прочее щуротии, объркващи и опропастяващи още повече тази дисциплина. Тази задължителна дисциплина.

Историята се учи, за да могат хората да видят грешките на предците си и да не ги повтарят. Грешка -_- Историята се учи, за да се видят триковете и мизериите, за да се научим какво може „да мине”, и да го приложим отново. Историята се повтаря. И не е защото хората не знаят какво е било. А защото така им е по-изгодно. Това никога няма да се промени. Дори напротив, най-много да стане инструмент на внасяне на още повече неблагоприятности у живота на обикновените хора.

Да се върнем на частта с авторитета и чувството на предмета „история”. Уж наука, уж просто информация. Просто ей така, от пети клас се учат децата, че преди има-няма и 100-тина години, по земите ни се е плащал кръвен данък на една от съседките ни. Че другите ни съседки са отнели част от територията ни и са им промили мозъците. Че сме били велика държава на три морета (еей там в средата за около 1-2 години…). Избирателната памет е мощен инструмент. Знаейки си историята, можеш да се наречеш истински патриот. Да ти пука за Държавата, за Страната, за Родината!! За героите, дали живота си, за да сме свободни! Да сме свободни от кой? И хопп, утре този човек отива на разходка в Родопите или на лагер в Гърция и вече не може да гледа тамошното население, защото има неизчистени сметки. Но няма проблем – те също, най-вероятно, имат неизчистени сметки с него. И така с чисто информационен характер, но с авторитет и чувство на гордост, се учи история, която по изкуствен начин наслагва вече изтрито или изчезващо културно наследство. Стари хора и до ден днешен мразят турци, за това, което са им разказвали пра-баби и дядовци. Но ние какво общо имаме? Те, нашите връстници от съседски и далечни държави, какво общо имат? Забравени наследници…? Насаждане на териториалност във времена на глобализация? Същото, отново с исторически характер, се прави и чрез насаждане на безброй паметници.

И в крайна сметка, с изучаване на история и издигането ѝ във важност, получаваме ефекта на 1984г. (Оруел, хубава книжка). „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“ Жалко, че шоу програмите “big brother” не се правеха придържайки се към тази мисъл. Психологичният ефект щеше да е грандиозен и невероятно пъти по интересен, който и да участваше. Но това е извън темата… 

За да не изпадам в някакви оправдателни спорове, държа да отбележа следното:

~ Историята е нещо хубаво, което обаче не трябва да е задължително и не трябва да носи емоция. От информативна и чисто фактологична гледна точка, дисциплината е дори интересна.

~ История < Археология. Аз също бих копал един ден, търсейки фрагменти от изгубени цивилизации и епохи. Това ми е супер-интересно, но се прави на база интерес, а не задължение.

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук