На какво предпочитате да мислите вие?
Наскоро осъзнах, че методите ми на мислене всъщност не са само „наум и на глас”. Дори по-скоро основният ми метод на мислене е на ръка. Както и в случая. Тази тема да речем ми хрумна преди 3-5 седмици, записах си заглавието и и до там. Едва сега, започвайки да я пиша, аз реално размишлявам по нея. Не е нещо, което да обсъдиш с някого в повече от 3 изречения, което е ужасно малко време и незначително внимание. Дори е някак смешно. Но ето че в момента пиша цяла тема за него, без дори да мисля надълбоко какво ще е следващото ми изречение. Всичко идва от ръцете ми.. или клавиатурата.. пръстите.. Пиша дадено изречение, но никога не знам как то ще завърши. Понякога не успявам да ги завърша – тогава се замислям наум, стигнал съм до средата, винаги намирам начин да продължавам. Странно нещо е мисленето и гъвкавостта на езика.
Да мислиш наум, означава да си представяш. Аз поне не мога дам мисля, без да визуализирам представите си. Дали ще са как документа се пише, дали ще е някой опонент, който ме оспорва. Наум свободата за мислене е огромна и понякога мисълта изпреварва реалният вътрешен глас. Всеки си има вътрешен глас (надявам се, че иначе .. х))) ), с който си мисли. И вероятно на всеки се е случвало започвайки да мисли за нещо, той да знае вече как ще протече целият процес, изводите, следващото изречение, възможните пречки, до толкова, че да си каже „да бе, това за какво да го мисля, като си знам вече?!?”. Представяте си как казвате на някого НЕЩО. По време на представа, вие го изричате на глас, но това става наум, съответно изричането на глас направо се влачи в съзнанието ви, до момент в който дори го и изпускате, знаейки какво ще бъде. Досадно! Тялото ни или не отговаря на възможностите на разума ни, или не сме се тренирали достатъчно, че да смогва. Аз поне не съм. Същото е и с мисленето на ръка. Реално, аз тези неща ги мисля наум, вероятно, не знам, за мен просто изкачат на екрана, аз ги чета и осмислям докато ги пиша. Което създава проблеми с правописа чат-пат, но нека не изпадаме в подробности х)). Изобщо не съм и мислел, че темата ще тръгне в посока сравняване на трита вида мислене. И сега не го мисля. След като напиша темата, след един скрол отгоре, ще се сетя/ще измисля нещо друго, което да включа, евентуално. Странно нещо е мисленето.
Да мислиш на глас, означава да говориш и да осмисляш в процес на говорене. Чуване на изказаното дава втори поглед върху него, след помислянето му. Говоренето отнема време обаче, както се отбеляза. И най-големият му недостиг спрямо писането е – трудно можеш да повториш дословно вече казаното. При мисленето на ръка е различно, тук четеш каквото пишеш, и имаш второ минаване през мисълта. Веднъж мислиш с ръце, втори път четеш и осмисляш наум. Съответно мисълта е много по-обработена и осмислена, когато е на ръце, за разлика от тази преговаряна в хаоса наум, или тази изричана без особена подготовка. Всичко си е до човек или по-скоро до навик, разбира се. За това и някои хора са оратори, докато други могат да говорят свободно само с по-близки за тях хора.
Мисленето на ръка обаче си има и своите недостатъци (ето го нещото което се появи след приключване на темата, след като помислих и наум). Именно загубата и деградацията на изказа на живо, на глас. Човек може да мисли без проблеми на ръка, но да му е доста по-трудно да комуникира на живо, губейки предимствата на мисленето на ръка. И естествено, ако е в instant messaging /чат/, то придобива всички негативи на мисленето на глас/вербалната комуникация, че и отгоре – граматическият елемент.
Във всеки случай, темата има за цел най-вече да представи новият метод на мислене, създаден в прогреса информационните и комуникационни технологии – мисленето на ръка. Естествено терминът подлежи на дискусия, тъй като щом е технологично обвързан, може да включва и неоспоримата роля на клавиатурата. Тя пък на свой ред изглежда започва да се измества от виртуалната си алтернатива по разни сензорни екрани. Дали пък след 5-10 години няма да пусна тема за „touch-thinking” (мислене с докосване).
Мисленето трябва да се балансира.. и тренира. Странно нещо е мисленето.
_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери