петък, 3 юни 2011 г.

Нужда от липса на информация в ерата на информацията



Най-странното нещо за информационният бум, в който живеем, е че понякога е по-добре да не се информираме, умишлено. Иронията на информационната ера: породена нужда от деинформираност. Ирония или абсурд…


Навлизането на ИТ в живота на обикновения човек и достъпът ни до информация, осигурен от технологиите, ни дава възможност за вземане на „информирано решение” по общо взето всеки един въпрос, който ни засяга. Информацията в интернет прераства вече в колективно знание, с което достигаме ново ниво на информираност – споделеното такова. Всичко весело и розово, но… до един момент. Моментът в който информацията е повече, отколкото можем да обработим. Моментът, в който грешната, наречена „мисинформация” или „дезинформация”, не започне да се разпространява за правдоподобна и надделява над реалната. Разликата между мис и дез е в неумишленото и умишлено, съответно, разпространение. В крайна сметка обаче все е грешна информация.

На колко от вас се е случвало да се диагностицирате през интернет? Симптомите за рак и за грип могат да бъдат доста сходни. Или да си проверите диагнозата през интернет – това вече е удобно и полезно. В същото време научавате повече, отколкото който и да е лекар би се занимавал да ви каже, или дори знае. То световни статистики, то примерни случаи, споделени изживявания… само да му се чете на човек. А като опре до кокал, човек и да не му се – пак чете. Чете и се стресира допълнително. Новите диагностични технологии, откриващи проблеми в ранен стадии… отново благодарение на развитието на информационните технологии. Хората ги е страх да идат на лекар – защо? Защото има ли случай човек да иде и да не му открият нещо, сериозно. Все има нещо, което да ни се поправя, че и все пари струва. Независимо дали може да се направи нещо по въпроса, се поставят категорични заключения, за които човек да съжали, че е попитал. Ако се преживее стресът от тях, може дори да се окажат неоснователни. Преди 20 години тези неща също ги е имало, но хората не са узнавали за тях, поради липса на технологиите. Съответно стресът от диагнозите не е присъствал… А стресът е може би една от най-сериозните болести на века ни.

Не мога да изпусна и момента с образованието. Да, реално не живеем във времена, в които човек да може да си позволи да отдели толкова време за една кауза като писане на курсова работа или нещо подобно, търсенето на информация е много по-спестено улеснено. Но колко е полезно това и до колко развива децата спестеното мислене? Много по-лесно е да се вземе на готово. Да, реално в днешно време няма особен смисъл да се помнят много неща, тъй като ги има на лесно достъпно място, винаги „под ръка” – в интернет. Но къде е границата между това което е хубаво да се помни и това, което може и да не се?

Силата на информацията е голяма, когато е обаче е грешна, подвеждаща или излишно натоварваща, защо ни е? Абсурдно… във времена на информираност, развитие на науката, опознаване на неизвестното и жажда за информация да става отново популярна фразата „по-добре е да не знаеш” … Може би не сме готови за тази ера? Но не може да се прескочи преходният период, който обикновено е тежък и изпълнен с изглаждане на проблемите/бъговете. А информационната ера, като повечето човеко-обвързани неща, има нужда от доста пачове/поправки.

 Пример може да се даде и с фейсбук, тъй наричаният „клюкарник”, в който хората споделят доброволно (и не чак толкова) информация за себе си (и познати), която става достъпна за всички околни, поради дупките в сигурността. Ако човек си го постави за цел, толкова много може да научи за случайни хора, че телефонен тероризъм ли имало? И още как… Отплеснах се. Та толкова информация за толкова различни хора, на всеки кривото и правото, живота и родата, предпочитания и съображения… на човек да му писне от толкова информация в един момент. Толкова излишна информация, толкова загубено време в безсмислени неща, вместо да се опъне човек на чистото небе и яркото слънце.

А складирането на всичката тази информация? Снимките, които правим, клипчета, натрупани спомени в дигитален формат – това също е информация. Но вече всеки втори има апаратче. Вече е почти безплатно да правиш снимки и то такива с добро качество. В един момент имаме складове бази от данни, които не можем да преровим с дни, ако не сме индексирали навреме. Снимаме повече, отколкото можем да разгледаме. Посещаваме места, които вместо да гледаме и помним - снимаме. Регистрираме се в десетки сайтове, потребители пароли… поне тук OpenID започна да поправя нещата. Складираме половината си живот в дигитална форма и се чудим на „старомодните”, искащи снимчица на хартиен носител. По демоните, аз дори в момента складирам знанието си, разбиранията си, мислите си – в дигитален формат. За къде са ни толкова много? В опитите си да се увековечим, може би. Но като стане твърде много на кой вече му се занимава? Имаме по 100 телевизии + безброй новинарски сайтове. Една и съща новина присъства на толкова складове, че не да му писне на човек от нея, а направо да му се иска никога да не се е случвала. Особено като е написана некадърно copypasta. Сигурно и теми като тази има неимоверно много. Вероятно и за това не ми се чете толкова блогът – на кой му трябва допълнителен стрес от разсъждения в и без това претрупаният информационен свят, в който живеем. На мен не ми пречи де…

Айнщайн (май) бе казал: С уголемяване на кръга на знанието ни, се увеличава и допирателната ни с тъмнината (незнанието), която го обгражда. Колкото повече информация получаваме, толкова повече въпроси изникват, толкова повече неясноти, а човек по дефиниция си го е страх от непознатото. Като добавим, че кръгът ни не е съвсем кръг, а е някакво счупено зъбно колело тип „чул недочул, чел непрочел”, допирателната става още по варираща и дори опасна.

В преинформираността има и голяма доза досада. Неща, които се повтарят, неизбежно. Познанието по дефиниция е тясно обвързана структура и няма как иначе да е. Трупайки знание може да натрупаме и досада към него, поради повторенията или поради вече познатата структура. Това ме навежда да постна и теорията си за знанието, но и за нея има време. Не трябва да се прекалява с мисленето, защото и при него може да се затъне в скука и излишък.

И как да не се стигне до този момент, като в днешно време е по-лесно да предадеш и споделиш информация, отколкото да я прочетеш. Преинформацията може да ни разболее, ако не внимаваме.  Ежедневно биваме затрупвани от информация, ежедневно ни се налага да правим избори в живота си, а за да направи човек избор в днешно време, предпочита да е информиран. Но едно е човек да взема информирано решение за закупуване на хладилник, който ще ползва 10 години, друго е да се проверява всяко едно нещо. Кой хляб на каква цена, пък какво качество.. ама не е само хлябът. Има и мляко и сирене и боб и ориз и техника и бебешки продукти и ... Десетки фирми, хиляди вариации, кой е по-по-най – един продукт. Информация и отзиви за всеки един, преглеждане на най-доброто, защото пари няма, нито място за грешка. Но пък и време няма, а информацията е твърде много, за всяко нещо. Идва обяд, а ние още не знаем от къде да купим обяда, тъй като имаме 5 хипермаркета, по-големи от блокчето, в което живеем, бъкани с различни видове обяд. Човек може да се побърка в търсене и подбиране и накрая от противоречива информация пак да не може да избере. Имаш цялата информация, ползваш я и отново не можеш да направиш информиран избор. В крайна сметка и със си без – купуваш и пробваш.

В следващия момент отиваме до магазина, но в него няма интернет, консултантите не са добре обучени, а ние искаме още и още да знаем за даден продукт (ето защо от 6+ години пазарувам все през интернет х)) ), няма и кой да попитаме за лично мнение от опит. Ако не сме си „написали домашното” си е абсолютно наслуки да се пазарува по този начин.

Да, по принцип съзнанието складира избирателно, някои знания и информация се затънтват в дълбините и никога няма да се появят отново, но други остават и досаждат. В един момент човек оцелява в басейна с информация, чиито отходни тръби изглежда са запушени и само се пълни ли пълни…

 ПП: Скицирах си заглавна картинка за темата. Трябваше да е буре наливащо информация, не знам защо. След петата скица просто реших вместо да ги изпипвам директно да ги сложа всичките =D


 _______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери