четвъртък, 26 май 2011 г.

Виртуална реалност - реален живот

Щракнете за по-голям образ.
За съжаление не знам кой е оригиналният създател, за да го цитирам.
Версия на български
- тук*


  
Тъй като отприщих темата за живота, малко или мнгоо, нека го разгледаме и от друга негова страна – „изкуствената”.

* Под виртуален свят/вселена/реалност, в тази тема имам предвид феномена интернет + компютинг.


От поне 10 000 години (по-усилено в последните 100), хората/учените се опитват по всячески начини да намерят отговорите на следните въпроси: има ли други измерения; има ли пространство освен 3-те в които живеем ние; има ли друг живот освен нас, и подобни. Но дали нещо не им убягва (надали, но така е думата х)), дали отговорът на тези въпроси не е точно под носа им вече? Дали Виртуалната реалност, създадена между другото, не е следващото (или някое от следващите) измерения?! Жестоко се игнорира факта, че интернет и виртуалното общуване и пространство, са вече свой отделен свят със собствени правила. Да - ние сме неговите създатели, ние го контролираме, ние му налагаме правила, ние, реалните хора - участваме и създаваме този "изкуствен свят". Но дали ли е изкуствен? Условно, надолу в поста си ще го наричам така, защото така е прието, но имайте предвид, за мен виртуалният свят далеч не е толкова изкуствен, колкото тази дума носи в себе си такъв смисъл.

Изкуствен ли е светът намиращ се по кабела, в харддисковото устройство, в заетите от wifi (безжични) честоти? Супер популярна бе фразата "get a life" (намери си истински живот) и съответно нейното оборване "i am a gamer, i have lots of lifes!" (аз съм геймър (играещ много игри), аз имам много животи!). И не е ли така? Не е ли виртуалният свят един друг живот. Да, естествено - това е нашето алтер-его, но все пак не сме напълно ние, нали така? В реалния живот не можем да носим мечове и да играем на една игра с човек от другия край на света! В реалния живот не можем да участваме в световни дискусии, седейки си удобно вкъщи! И нека не говорим само за игрите онлайн (сериозни или за забавление), форумите и чатовете - цялата информация, която е нужна на един ~20 годишен, се намира в интернет. С интернет можеш да имаш всичко от което се нуждаеш Ти, или Твоето алтер-его. Повечето информация би помогнала за самообучение или спомагане на обучението, израстването и формирането на характер дори.

До колко е изкуствен чата да речем? В популярния на този етап месинджър Skype, много хора използват емотиконката „ :D „без реално да се смеят. Гледате клипче, четете мнение във форум, пишете ХАХАХАХАХХА, LOL, ROFL с огромни букви, но не се въргаляте по земята, нито се смеете на глас дори (относно съкращенията, ако не ги разбирате – скоро ще пусна тема за интернет сланг). Максимум да се усмихнете повечко. Намирате ли това за изкуствено? Или просто вашето алтер-его се смее вместо вас ;] ?!!!

За сериозните игри тип Second Life може да се напише цяла дисертация (ще пусна и такава тема). Ако човек се върже във фейсбук или в някоя онлайн игра, би могъл да не излиза цял ден, прекарвайки си страхотно времето, непрекъснато ангажиран с дни! Не ме разбирайте погрешно, не искам да създавам впечатление, че е прекрасно да се затворите вкъщи, да сложите катинар на лан кабела и да зарежете този живот за онзи. Просто искам да стане ясно, че Онзи живот, скоро нито ще е чужд, нито ще е гледан с лошо око. Напротив – виртуалното Его може да стане задължително в един момент.

 Реално погледнато при подрастващите проблемът с не излизането от виртуалното пространство ВЕЧЕ е сериозен и тепърва ще става все по-сериозен. Аз може да съм на мнение, че до към 10-12 годишна възраст децата хич не трябва да се занимават с компютри сериозно! И това е другата част на темата - Защо се получава така. Ако виртуалният живот не е нищо хубаво, ако е нещо вредно, защо тогава толкова ни харесва? Просто – аз съм в преходно поколение: това на игрите навън и това на игрите отвъд. Но под отвъдното вече нямам предвид „смъртта” а виртуалната реалност! Да, много възрастни биха се съгласили, че децата не трябва да прекарват много време на компютър, вероятно. А децата биха ли се съгласили? Те израстват в компютизирана среда! Растейки те изграждат освен себе си, вече и алтер-егото си. Да, може би все още не се е стигнало до там или не навсякъде, но съвсем скоро ще се. Пет годишно с регистрации във фейсбук и туитър. Няма значение, че мама ги е направила… то ги използва! И от наша гледна точка това е зле, винаги ще е така, дали заради разликите в поколенията или наследените нагласи, но за техните деца, това може да стане нормалното, а ние да се превърнем в странните. И когато мислите да поругаете следващия път за „тия деца дет’ не стават от компютрите”, помислете и за това… Виртуалната реалност не е виновна, нито ние сме виновни (е, ние може би малко, все пак трябва да има кой да покаже предимствата на другата страна), това е просто еволюция.

VERSUS /

Във виртуалния свят, можеш да станеш някой за по-малко от месец, само със своя интелект, за разлика от реалния живот, където неизменно трябва да имаш връзки или познати, за да се харесаш.

Във виртуалния свят няма насилие, освен евентуален психически тормоз, който може да бъде прекратен по хиляди начини, за разлика от реалния живот, където нещастията се 'изключват' доста по-трудно.

Във „изкуствения свят” ние можем да бъдем доста повече, от реалния, като реализация, външен вид, репутация. Не ти трябва фитнес зала, за да си герой.

Във виртуалния свят има магия, има ефекти, има цвят и най-хубавото – могат да се контролират. Животът може да е такъв, какъвто човек си реши. Дали ще е във птичи-поглед-ферма или в свят изпълнен с Орки и Елфи – наш избор. В реалния живот изборът е доооста ограничен.

Във виртуалния живот има SAVE! Има COPY+PASTE! Има ctrl+f… колко пъти ми се е искало да я направя тази комбинация в реалния живот.

Именно тези разглезващи предимства се услаждат на повечето хора, и те избират да прекарват повече време като виртуалното си алтер-его, вместо като човека който СА в реалния живот. И може ли да се винят тези хора? Развитието ни във физическия свят остана на заден план. Еволюцията отнема хиляди и милиони години… във виртуалния свят има буони „SKIP”!

Кои сте вие, в тази изкуствена вселена? Действително ли сте вие, или това е просто новото ви Аз. Вашето също-толкова реално алтер-его, което ви се ще да бъдете и в реалния живот?
Виртуалната реалност има много измерения, но не бива да забравяме, че те също си имат правила. Форумните общества може да се каже, че представляват отражение на полисите от древна Гърция. Ето накратко защо смятам така: В древногръцките полиси най-голямата власт имат знатните и деспота (админите (и евентуално модераторите)), в полисите се присъединяваш АКО искаш, като приемаш условията за оставане и гражданско общество (terms of use/forum rules), колкото повече се стараеш, толкова повече блага можеш да достигнеш за себе си (разумното постване и спазване на правилата също носят блага при нас, макар и виртуални) и тъй нататък. Де факто, виртуалните общества, създадени подсъзнателно по модел на реалните, са не-по лоши от оригиналите си!

Опасности и страхове за бъдещето, естествено има и винаги е имало. Един от най-популярните цитати по темата е пророчеството "Един ден, когато застанеш пред компютърния монитор, няма да знаеш от коя страна на монитора си!!". Много стабилна мисъл. Действително, "виртуална реалност" по дефиниция представлява симулация, представена с визуални ефекти на монитори или специални устройства (очила), пресъздаващ част от реалния свят или вкарващ ни във виртуален такъв. Но дори и с многото детектори, с които се създават компютърните анимации, човекът, потребителят, все още си е в нашето измерение и просто контролира своето алтер-его. А дали това ще става с клавиатура или датчици по тялото тяло - не е особено значение - различен вид джойстици/контролери. Страхът обаче е от неясното бъдеще на тези технологии. До къде би се развила виртуалната реалност и колко реално, може да се направи виртуалното изживяване! До колко зависими можем да станем или по-точно – до колко зависими вече сме. Може би това ни кара да се отърсваме час по час от дигиталното си „Аз” и да заклеймяваме ума си в гняв и бяс (заради римата просто х) ).

В изкуството има много отражения, анимета и филми, на виртуалната реалност. Digimon, .hack//сериите, в които деца биват физически погълнати през портал в измеренията, във виртуалната реалност, като техните реални Его-та се материализират от другата страна на монитора, или в които контролерите са достигнали такова ниво, че вече алтер-егото и реалното его са свързани едва ли не и до последния нерв. Съответно ако някой умре "от другата страна" умира и тук, ако изпадне в кома там, изпада в кома и тук. В киното Трон и Аватар са последните най-обвързани с виртуализацията произведения. Въпрос на време е 3Д киното да прашасва под ударите на технология за „вкарване във филм”, изживяване на филм от гледна точка на героя и т.н.

Единственото изкуствено на виртуалния свят е това, че сме си ограничили вижданията на дефинициите, както винаги правим. Ако погледнем обаче характеристиките, то нещата все повече се приравняват и в един момент, може везната да наклони в обратна посока…

Още много въпроси стоят пред виртуалната реалност, всеки от тях може да бъде разгледан в тема вероятно.. но за да не става прекалено дълго, просто ще изброя няколко:
♠ Смятате ли, че виртуалната реалност е измерение(или няколко), подобно на 3те измерения, които познаваме и в които живеем ние?
♠ Изкуствен ли е виртуалният свят? Ако не- защо тогава се прокламира за такъв?
♠ Споделете мнението си за основния проблем на виртуалната вселена - миграцията към нея и отказването на хора да се завърнат в реалния си живот?
♠ Това ли е настоящето и бъдещето на информационните, комуникационни и интелектуални системи? Ако да, има ли опасност от разработване на техники за влияние върху човешкото поведение и мислене посредством виртуалния свят.
♠ Кои сте вие във виртуалната реалност и намирате ли разлики между себе си и *себе си*? //много готин въпрос се получи.
♠ Какви виртуални общества/интеракции са ви познати или с какви се занимавате?
♠ Опасявате ли се за бъдещето на виртуалната реалност?
♠ А за бъдещето на вашите деца? Как смятате да процедирате, като още на 2 годишна възраст ще си умират от интерес да пипат и цъкат на тия гадни машинки, на които мама и тате тооолко време киснат. Вече имате ли такива срещи и притеснения(деца на ваши близки, познати, племенници)?
♠ Дали е възможно технологиите да стигнат до там, че изкуствения интелект и виртуалната реалност, да станат копие, а дори и по-добра, от нашата си реална реалност ;] ?

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

1 коментар:

  1. Велика тема! *награждава със златен медал SayanMk за най-добра статия на месеца*

    За мен наистина съществува голяма вероятност виртуалната реалност да се превърне в "реалния" живот... Но не го приемам като нещо лошо. Явно е еволюция. Бъдещето е в компютрите, поне така се очертава...

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери