Времената на епичната драма

Природата е драматична, какво остава за нас...

Или как всеки (надявам се греша) от нас, в един момент е спрял и си е помислил нещо сходно за себе си или свой близък - „Филмите се правят по истински случаи, явно“ / „Животът ми е сапунка?“ или нещо подобно.

Отдавна не бях събирал мислите си в блог-пост...

В странни, преходни времена живеем. От една страна имаме информацията, тъй че нямаме извинението да не сме толерантни. От друга страна, сме отгледани от не-толкова толерантно поколение, което също има достъп до информация. И тук, само с този казус, имаме конфликт между (поне) 2 поколения, които дори не са родителско-детински. Поколенията се смесиха супер много, заради достъпа до тази информация от всички. Твърде много различия в твърде кратки срокове.. и съответно – твърде много конфликти.

Но да се върнем на времената. Твърде много различни разбирания = твърде много гледни точки. В днешно време се очаква (защото не обичам думата 'трябва'):

- да сме толерантни - светът и времената го изискват, но голяма част от хората не са, защото са възпитани в други времена, от лоши спомени;

- да имаме морал и ценности - светът и обществото го изискват, но ценности и морал могат да бъдат разтегливи понятия, когато става въпрос за емоции и чувства;

- да сме чувствителни – но взехме да ставаме сръдливи и обидчиви;

- да сме искрени, но на никой не му харесва истината ?!;

- да палим свещички в църква, а не сме особено вярващи;

- да добавяме близките си в социалните си мрежи, но филтрираме постовете си във фейсбук, за да не видят всички нещо от нашата истинска същност;

- да сме „приятели“ с родителите си, не просто „семейство“, но как да споделиш нещо, като си постоянно подсъдим;

- да сме свободни, защото имаме възможността, но с мярка!?;

- да сме отдадени на това, което правим, независимо дали ни харесва;

- да сме информирани, независимо дали разбираме/ни интересува информацията;

Колко ли още такива мога да измисля, ако си дам още 10 минути. Не е важно, защото сигурно на 3-тото или 4-тото на всеки вече му е минало през главата „такива неща е имало винаги“. И е така. Там е интересното, че всъщност – винаги е имало тези раздори, тези противоречия в човешката същност и животи, тези кавги, между близки и любими, деца и родители, приятели и познати. Къде е разликата? Защо сегашните времена са тези на епичната драма, а не предишните? Разликата е в информацията и знанието. В днешно време е пъти по-достъпно и вече нещата не могат да останат покрити и никой не желае да ги оставя покрити. Идеалите, втълпени чрез религии, култура, традиции, обществени разбирания, всъщност никога и в ничии живот не са ТОЛКОВА идеални. Хората просто правят избор. За сметка на самите себе си, да се придържат към идеала. Но от друга страна, „Егото“ не е толкова негативна тема вече. Хората намират разбиране, било то в картинки, песни, чужди съдби или сродни души. Намират себе си. И съответно става мега трудно да спазиш идеала.

А какво да кажем, за самият „идеал“? В едно и също време и място живеят хора, които смятат бракът за нещо свещено и такива, които го имат за бюрократично-ръждива останка от минали порядки. Хора, смятащи, че семейството е всичко, за което сме на този свят и други, смятащи щастието за първи приоритет. Хора, търсещи щастието си и хора, чакащи щастието си. Хора, търсещи морал и ценности от минали поколения и хора, търсещи свободомислие и безграничност от бъдещето. Идеалите са объркани и нараняват себе си в объркването си (дано Нинтендо не са копирайтнали тази реплика), в интерпретацията си, в двуличността си, била тя и неволна. Например - хора, критикуващи другите, че не си вършат работата, гледащи своята през пръсти. Хора, издигащи истината на пиедестал и мразещи я, ако им я поднесеш на... изобщо... Хора, търсещи разбиране, но налагащи личната си гледна точка. Прочее.

Всички тези хора живеят и работят заедно, без никакъв проблем, благодарение на хилядите маски, които носим. Но ситуацията е толкова нагнетена, че при целия стрес в атмосферата, човек ако си хвърли шала на масата, може да обиди поне 3-ма души. Буквално! Даже ще го разпиша!

Хвърляш шал на масата и:
1. Защо го хвърляш, нямаш ли възпитание (ценности)

2. Защо си с шал, FFS, лято е (културно-наследствени разбирания)

3. Защо го хвърляш на тази маса, а не на друга (ревност)

4. Внимание ли търсиш (мисинформация на тема психология)

5. Нещо си изнервен/а? (ЧЕ КОЙ НЕ Е)

Шал ли бе, да го опишеш.... :)))

Живеем животи, насадени с маркетингови очаквания за неограничени възможности, без никакви инструкции как да стигнем до тях или да ги използваме. Уж всички сме по-чувствителни и толерантни, а реално сме по-стресирани и смачкани. Изкарваме си го откъдето ни избие първо и търсим утеха във всяко разбиране, което намерим, било то и критично.

Живеем във времена, пренаситени материално и подтиснати емоционално... с идеята че притежаваме, без да има нужда да даваме, защото си плащаме. А всъщност не притежаваме нищо освен емоциите и разсъдъка си, които не винаги можем напълно да контролираме и често са повлияни от средата, стреса и други външни и времеви фактори.

Живеем в среда на конкуренция и нужда за доказване, било то пред себе си или пред колеги или пред близки. А всъщност търсим подкрепа и разбиране.

Живеем в драма, а искаме да сме щастливи....

Как, при всичко това, да няма драма? Ignorance is bliss? Да, ако се затворим в бурканче с капаче и живеем с подбран кръг хора, и сме вълци за всички останали, това ще сработи.. за известно време. После ще се окаже, че някой е отворил буркана и е влязъл/излязъл/разходил се/видял, че някой гледа отвън... Не става. Но опитваме.

Как при всичко това, да съдим отсрещния? При толкова различни гледни точки, всеки е прав! Когато всеки е прав за себе си и се разбираме достатъчно, че да не се подтискаме, и се стремим към общество, което разглежда другата гледна точка... нямаме право. Но го правим.

Как, при всичко това, да бъдем щастливи? Всъщност... може и да сме? Но от многото драма във въздуха, да не си личи. Може би трябва да проветрим съзнанието си :)) Понякога се налага да отвориш вратата за да излезе драмата, понякога да изхвърлиш боклука с драмата в него, понякога да й се засмееш, понякога да я игнорираш, понякога да я приемеш и да си поживееш с нея малко, докато ти писне.

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук