28 януари 2011

Сложността в живота




Защо живота ни е толкова сложен? Защо трябва да усложняваме всяко едно нещо? Естествено и тук, като навсякъде, ние сме основният фактор, а не обекта на разглеждане. Не живота е сложен, ние го правим сложен. Нищо не е сложно в тази вселена, стига да го разбереш. Но понякога е сложно да разбереш нещо. Защото човечеството има навика така да се самоомотава, че дори самото нещо да не е сложно за разбиране, все пак да е трудно за възприемане.

Комплексност

Всяко цяло може да се разглежда като множество обединени, взаимосвързани частни. Всяко частно, от своя страна е цяло. Тъй че парче хляб разделено на безкрайност трябва да ни стигне да имаме по едно суб-микро-парче на ден до безкрай. Гениално, но неефективно. За да се изучи цялото, дори да сме наясно с частните, които го съставят, трябва да сме наясно и с връзките и зависимостта помежду им. Това прави сложното действително сложно. Но то е толкова сложно, колкото ние се оплитаме в обясненията за него. А то това го можем…

Нуждата да разбираш

Млади индивиди от обществото, цяло поколение чак, се състои от непукисти. Тоест, хора на които не им пука. Дали осъзнали тази известна мисъл на Томъс Грей – Ignorance is bliss, дали пренаситени от сложността на живота, дали „открили цаката”, дали просто … недоучени. Кой знае. Но трябва да се съглася де, това да си идиот е възможно най-добрият избор, в свят в който е глупаво да си умен. Умните всъщност винаги са наричани зубрачи от нестарателните, които търсят извинение за собствените си действия. Но в днешно време не просто умните са зубрачи, а вандалите са герои! Да „прецакаш другия” е нещо като идеал, дори в света на „големите”. И тук идват 2-те връзки с темата, защото иначе ще се отплесна в друга:
- Не е нужно да знаеш и разбираш всичко, за да обясниш нещо, дори и само за себе си. Каква е нуждата да разбираш как функционира всеки елемент, ако знаеш (или смяташ, че знаеш) как функционира цялото? От любопитство, от неудовлетворение? Лошо няма! Правилно дори, но в такъв случай не бива да се оплакваме от сложността, тъй като ние я търсим изрично.

- А как ще разбереш, че даден обект е цяло, а дадена негова част е именно от този обект, ако игнорираш, ако живееш живота на непукист, ако сам си втълпяваш, че е „твърде” сложно, че „не е за мен”, че „това няма как да го разбера”. Естествено, няма как! Ако нещата се случваха без да ги вършим…
И двата случая са неразделна част от ежедневието. За съжаление някои хора свикват да игнорират, свикват да не разбират, свикват да не им пука. Така живота им става от части по-лесен, но за това ще говоря друг път.

Общество

В обществото днес има много сложност. Правила, закони, регулации, устройства, да не говорим за морал и ценности, които в последно време се пренебрегват. Само със законите можем да сме наистина свободни, от една страна, тъй като те ни позволяват да имаме свобода, без да ограничаваме отсрещния. В никой случай те не са лоши. Училище, работа – също, не са лоши, като идея. Целта им е, освен всичко, да ни и социализират, да ни сплотят като общество и да ни накарат да работим заедно. Което от свой ред дава власт за манипулиране, но това е друга тема. Сложността на това общество е огромна. Както се казва в онзи страхотен и забавен стар филм „Боговете сигурно са полудели”: Цивилизацията си направи толкова сложно обществото, че сега децата са осъдени да учат от 10 до 15 години, само за могат да се оправят в този сложен свят! Всъщност мога да изкарам цяла страница невероятни цитати от този филм, пасващи на темата. Цивилизованият човек, вместо да се пригоди към средата си, пригажда средата към себе си! И строи ли строи, сложни машини и устройства и прочее… И колкото повече се развива, толкова по-сложен прави живота си! И толкова повече трябва да се адаптира към новата си среда. Гледайте го този филм, ако по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата не сте!

Вселена

Вселената е супер-сложна, чудесно измислена и се предполага, че не сме я създали ние. За сметка на това, обясненията доста си ги бива като сложност. Всички тези физични закони и ограничения. Но и ние да сме я измислили, не ми се вярва вселената да си прави сметки всеки път като ѝ се наложи да изхвърли нещо през черна дупка =D Всъщност именно чрез разбиване на сложното на малки части, сме успели да я изучим, доколкото сме я изучили.

Спокойната реалност

Връщам се отново на обществото. Нашето и това на предците ни. След малко разтягане на времето, нека се замислим какво са правели хората преди 4000 години (абс. случайно подбрана цифра, нямам исторически познания, че да я защитя, това е ПРИМЕР) – ражда се Персид, научава се да говори и да ходи, не задължително в този ред. Научава се да мисли. В случай, че Персид не е роб, не е богаташ, дори не е толкова част от общество, а живее в село в планините, където си изработват достатъчно храна през лятото, че да преживеят зимата. Какво има да прави той зимата, или когато няма работа? Може да мисли, да се забавлява, да се разхожда. Нищо никъде не го задържа. За 30 години Персид може да усвои ЕДИН чужд език, бидейки в съответната страна, в която се говори, може да преведе ЕДНА книга и дори ще остане в историята. Това е един простичък живот. Да, от днешна гледна точка. Но от тогавашна далеч не е било толкова лесно. Може би по-лесно от сега, но не и просто. Всъщност спокойна реалност твърде трудно може да се намери и тя е толкова частна, че може да се намери по всяко време от историята на човечеството. В днешно време от Персид се иска да знае поне 5 езика, да има поне 5 години трудов стаж като преводач, да има завършено висше образование по превод и портфолио от преводи зад гърба си. И това до 23 годишна възраст, по възможност! Толкова по-лесно е да учиш език .. толкова повече езици са нужни. Толкова по-лесно е да комуникираш – толкова повече комуникации са нужни… Колкото повече нещо се улеснява, толкова по-сложни стават обстоятелствата около него!

ДНК, реална сложност
Тъй като заглавието е „сложността В живота”, ето едно видео, което Мория Мурия ми прати и ме удиви.

Бавното движение
http://www.slowmovement.com/

Това е един интересен проект, със спорно-добре-измислено име, който цели да се спре с ежедневният стрес, като забавим ежедневието си. Не в буквалният смисъл, но до някъде това е отражението. Да оставиш плодовете ти да узреят в твоята градина, да четеш книгите си бавно и с наслада, като ходиш на екскурзия да поостанеш и да се запознаеш с местните и т.н. Самият проект настрана, но идеята му – да се лишим от стреса, може би е и същинската идея да се лишим от сложността. Оставяйки нещата да вървят малко по-бавно, с нормално темпо, което ние не е нужно да преследваме тичайки презглава.

Сайборгът днес


Ето и едно интересно видео, което Нефчето ми предостави. Размишленията на една антроположка над това колко сложен е живота днес и как технологията ни помага да се справим с него, всъщност правейки ни не просто зависими, а част от самата технология. Наистина интересен поглед на нещата и доста свързващ се с темата – до толкова усложняваме живота си, че без допълнителна памет, губим много от себе си, от ежедневието си. Това не се отнася за всички, може би, но се отнася за модерните хора и за хората в близкото бъдеще – нашите деца.

Съдейки по себе си – преди 15 години играех Супер Марио, на телевизор, чрез нинтендо mt999dx. Струваше ми се супер-сложно как Супер Марио се е събрал в тази дискета. Още ми е сложно дори! Сега за Супер Марио не ми трябва дискета. Сега мога да го пусна без проблем, без притеснение, че ще засече или прегрее конзолата. Но откривам себе си, че това ми дава повече възможности, от които искам да се възползвам. И сега, вместо да играя Супер Марио и да се радвам, съсредоточен в костенурките, аз играя още 2-3 игри, при това онлайн, с други хора. С едната ръка клавиатура, с другата мишка – комбинирам 3 игри едновременно. Толкова ли ми трябват, че да се забавлявам? Не, но мога, тъй че защо не? Иначе ще си „изхабя времето”, ако ги играя една по една. Така имам х3 насищане. И х3 натоварване. И изискванията да получа щастието от преди е вече х3!! Междувременно и чатя и разглеждам сайтове разни. Толкова, толкова, сложно…

Мисленето

Да, имам избор! Мога да се откажа от сложностите на света, да се убедя, че той е несправедлив, че не ми е нужна цялата тази информация, записана на диск, да живея далеч по-.. игнориращо! Ако го направя, ще е същото, като да не се интересувам, да бягам. Не, че в това има нещо лошо, но баланс е трудно е да се намери. Трудно е и да откажеш възможността да научиш 5 езика за 5 години вместо 1 за 30…

Мисленето също е времепоглъщащо, също може да бъде сложно, особено в диспут. Но то пък ни помага да решаваме сложните проблеми, да решаваме простите-съставни, да се движим напред. Но за мен мисленето е удоволствие, кара ме да се чувствам по-пълноценно от нормалното. Това е нещо, което правя с удоволствие, когато имам време из целия сложен свят, с който трябва да се боря.

Толкова много хора, толкова различни желания. Защо трябва да се борим с живота? Защо трябва всичко да е толкова сложно… Защо не можем да правим това, което искаме, а трябва да се примиряваме с това и тогава, което можем!?

Е, тук, както и навсякъде другаде – има прост(и) отговор(и), има и сложни. В сложните дълбая с другите си теми, тъй че тук ще отговоря съвсем просто – защото сме твърде много, че да си го позволим, защото така е по-удобно за някои, защото обичаме да ни е сложно, защото обичаме онова чувство, когато се справиш с нещо сложно.. защото.. сме сложни. Има и други теории, прости или сложни, кажете и вие – защо? ; )

Така че вместо да се противим на сложността и да търсим начин да спрем земята, че ние се вие свят, по-добре да се научим да се въртим с нея! Да разбием сложностите, да ги разберем и сглобим отново! Да еволюираме заедно със желанията и прогреса си, макар и да е трудно понякога! =D



_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

3 коментара:

  1. "Великата" ми теория е, че ние хората умишлено си го правим сложно, за да не умрем от скука, примерно, или защото вътрешно имаме странното усещане,че ако всичко е просто и се обяснява лесно, следователно не може да бъде вярно и затова трябва да се намери друг отговор/и. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хората наистина сами усложняваме живота си... Защо? И аз не знам... Не мисля, че е просто така, за да не умрем от скука...
    Живота се изменя паралелно с развитието на човека... В миналото живота наистина явно е бил по-спокоен, като изключим факта, че е имало войни. Но в днешно време определено мога да кажа, че живота е усложнен излишно, но сложността в него за жалост не върви заедно с разнообразието... Ако сами не си разнообразим живота... аз поне ще умра от еднообразие и монотонност... Всеки ден е едно и също, едно и също и се повтаря, и повтаря, и повтаря...
    Трябва НИЕ да улесним и разнообразим живота си, а как... всеки сам ще си намери начин ^^

    ОтговорИзтриване
  3. Държа някак си вътрешно да се оправдая, обясня за скуката... :)
    Скука в смисъл, че елементарните чавешки взаимоотношения ги превръщаме в сериозни драми и проблеми, понякога без да се опитаме да намерим най- простия и лесен отговор :)
    Съгласна съм,че преди е бил по- спокоен животът, а нима сега част от усложненията на живота не идват от войните между хората, драмите и точно тези малки неща, които правим големи и сами си създаваме хаос?
    ... а без разнообразие... загубени сме! :)

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери