събота, 30 октомври 2010 г.

Сривът на образованието


Една тема за размисъл над срива в образованието, защо, откъде и накъде след това.

   
    В днешно време в България огромна маса от хора, студенти, ученици, преподаватели, лектори и прочее, са на мнение, че образованието е в окаяно състояние. Нещата вървят надолу. В момента са в разгар и студентски протести заради орязване на бюджета за образование. Въобще - образованието е, както е модерно да се казва - в криза. Както и всичко останало, чудничко. Но нека се придържаме към образованието - то е в криза и е в криза от години насам, без да има ясен план за оправия. Всъщност, кой е виновен за тази криза? Демотивираните ученици, демотивираните и научени на минаване вече студенти, непукистите преподаватели, лекторите изкарващи си кахърите на бедните студенти, министърът на образованието, затрупан с нерешими казуси, строителите на метрото, гълъбите не чуващи пищялката на централна гара...? Може би и те имат своята роля, да, но към всички виновници обикновено има по една обща характеристика и това е - влиянието на околната среда. Околната среда е виновна! И не, не става дума за фасове по улиците този път, по изключение. Околната среда в случая е всички тези фактори, които действат демотивиращо на студенти и ученици, които от своя страна убиват желанието за преподаване и правят училището на квартална сбирщина, което от своя страна се отразява нататък по веригата и се връща пак на изходната точка, но по-силно. Нещо като повторител. Вкарваш слаб сигнал, и той със собствени сили го завърта 3 пъти и го засилва четворно, пак същия сигнал. Което утежнява положението. Веригата е част от околната среда. А тя е огромна! Когато нещо в нея не е в ред, то и тя не е в ред.

  Ще го карам по-директно: образованието е обречено на срив, поради недомислие/несъобразителност/непредвидено развитие. Преди 100 години да си образован си е струвало повече, отколкото да си богат. В днешно време никой не смята така. Защо? Преди 100 години е имало 3 университета, 30 учещи и 5 завършващи 5 специалности, от които по 1 е оставал в историята на поколение сигурно... В днешно време има 30 университета на същата площ, 3 млн учащи, 3 млн и трима завършващи, от които огромни потоци завършват едно и също. Кой да остане в историята?

   В момента сме в парадокс. Системата на човечеството, целяща се към никъде-неописан идеал за непрестанно прогресираща (сигурно за това е неописан) цивилизация, има заложена в себе си образователна система, която да научи всеки един човек да е кадър. Тоест - кадърен(?), на много неща. Да може да мисли за себе си и околните. Да може да се държи цивилизовано и да е наясно с много неща, тъй като цивилизацията и технологичното развитие ги изискват. Защото когато човек има повечко разум, той може да преценява по-добре. С това и да се намалят значително варварските/неандерталски/исторически саморазправии и отношения като цяло. Да, обаче системата не е пригодена да издържа такъв набор от квалифицирани кадри. Образованието, в днешното си разбиране, придобивано в училища и университети, е цел, гарантираща по-добър и висок клас на живот, спрямо квалификацията. Или поне така се разбира. Така се е разбирало и преди 100 години. "Учи, маме, да не работиш!" - може ли тема за учене без тази поговорка. Явно никой не е предвидил, че квалифицираните хора, ще искат да упражняват своите придобити квалификации и да получават възнаграждения спрямо високите си степени! И тук системата рухва, срива се, унищожава се, край, fin. Системата не може да осигури това на тези хора, а образованите хора не желаят с възможностите си, оценявани високо, да чистят тоалетни!

   Демотивацията. Една държава от да речем 5 000 човека, няма нужда от 754 висшисти годишно, от които 312 да са експерти в сферата на ИТ. След 3-4 години, в тази държава, кой ще затваря бурканите с кисели краставички? Роботиката е все още твърде назад, за да измести човешката ръка, да не говорим за другите спънки пък пред нея (за сега). Тоест от тези 312/годишно, вероятно повечето са наясно, че едва 10-20% ще се реализират по специалността си, ако имат късмет. Може и толкова да не са. Другите над 80%, от които предварително 80% са се отказали от идеята да се реализират още по време на обучението си, вече учат за една тапия-престиж, която да им качи заплатата/"квалификацията", в някоя фирма, някой ден.

   И какво се получава? Над 80% от учащите, учат не защото искат да придобият знания, а защото искат да имат уверение за такива. Всъщност и за това не е. Защото искат да имат престижа на останалите 20%, че са завършили. А те пък за какво учеха - за целта "реализация". Отново, за съжаление - не за знания. Естествено, винаги има изключения, говоря общо. И сега образованието, което би следвало да е идеал за даване на ЗНАНИЯ на един индивид, за да му помогне да стане по-лесно част от цивилизованото общество и да допринася за цивилизоваността на последното, се превръща в цел за по-лесно интегриране в обществото, а от там в престижна титла, даваща пренебрежимо малко престиж на индивида в социума. С други думи - не струва. И това (че не струва), къде дълбоко - къде повърхностно, осъзнато от гражданите в системата, е най-големия чук за нея. Системата не може да им осигури нужното и когато гражданите ѝ го осъзнаят - тя губи баланс.

   Парадоксът е там, че системата - за да стигне до цивилизованост, произвежда образовани индивиди, които не са обратно съвместими с нея. Резултатите са видни. Но какво може да се направи?


  • Унищожаване на системата, работила толкова време? Трудно. Роботиката все още не е достатъчно напреднала, че да замести хората в ежедневните им задачи. А и пред нея има куп спънки, за които ще направя отделна тема. 
  • Унищожаване на идеала за цивилизованост и/или образование - не става, поради вече огромният брой образовани личности. 
  • Унищожаване на идеята за образованието - се прави в момента. 
  • Унищожаване на знанието или обратния ефект от свръх-образованието, е тема която ще разгледам друг път.
  • Промяна на концепциите? Щеше да е чудесно, ако имахме магическа пръчка...

   В момента образованието е в срив, навсякъде по света. Не мислете, че е само при нас. От една страна, системата вече убива абсолютно навсякъде идеята за образованието, с което хората се демотивират да го поставят за цел. За съжаление обаче, с това те изхвърлят от себе си и мотивацията да придобиват знания! Да МИСЛЯТ. Оглупяването е световна "болест", разрастваща се с интернет технологиите и разделянето от хартиените носители. Вече дори видни личности имат публични изказвания от типа "Надявам се осъзнавате, че от завършилите 50 специалисти, на бизнеса му трябват 2-ма. Ние не целим да обучим всички вас, а само тези 2-ма". Едно е да има конкуренция, друго е да хвърлиш лъвчето в пропастта с хиените. Това е като да кажеш на хиените - "виж, ще взема от вас парите, пък ще ви дам една тапия за престиж". Тапиите се превръщат във формални документи, без стойност. Работодателите искат да се покажат знания, не тапии. Но със срива на образованието, се разрушават възможностите за градеж на знания. От там и волята да се придобиват нови такива. И получаваме един абсурд в парадокса - от една страна тапията е добър престиж, от друга ти трябват знания по дадено нещо, за да почнеш дадената работа, от трета нямаш никаква мотивация да добиваш тази тапия или да полагаш труд за нея, тъй като е просто формалност...

   На света му предстои една доста по-сериозна криза в образованието, която вече е започнала и е била заложена доста отдавна. Това е момента, в който хората се осъзнаят, че образованието им не струва за системата. От тях се иска етикет, знание в дадена област и това е. В момента системата е на ръба - крета ли, крета, заради малкия абсурд от по-горе. И така - и така. Може да си крета доста време, да куца, да се влачи, да се въргаля, но в един момент хората ще разберат - или образованието трябва да е за определени личности, или да се промени системата, че да удовлетвори знанията на хората, или най-доброто, за което трябва магическа пръчка (тъй като масата доста трудно си мени нагласата) - да се променят концепциите.

   Образованието е шанс за обогатяване на знанието и личността. Не е шанс за придобиване на пари на по-късен етап. Докато образованието и знанията се разглеждат като "инвестиция" и се "търгуват", нито образованието ще е на ниво, нито системата - работеща, нито цивилизацията - реална! Но се притеснявам, че доста ще има да се въргаляме, докато победим самите себе си...

   И все пак - когато нещо се СРИНЕ, то може да бъде нахвърляно обратно отново. Може да се изгради отново. Всеки край е едно ново начало. Тъй че надеждата я оставям, колкото и неприятно да ми изглежда положението. По коя крива ще поеме образованието - зависи от нас и нашите нагласи.

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

4 коментара:

  1. Хм, относно сриването на нещо прочтех оня ден тази статийка
    http://news.ibox.bg/news/id_518675235
    сами си сриваме тези институции.

    ОтговорИзтриване
  2. Личността Дянков е олицетворение на сбъркания пазарно-капитален свят. Той по друг начин не може да мисли. А СУ от своя страна, като наложила се институция в сферата на образованието, е също и символ на "придобиването на знание". Което е в разрез с идеята за инвестиране и преследване на образованието за финансови облаги. За това са и тези му изказвания.. този човек никога не би могъл да промени възприятието си за нещата към нещо подобно на виждания от мен ход. И се получава точно това, което споменах - хаос, който едвам крета. Дянков е именно околната среда за университетите. Фактор, който може жестоко да ги прецака, омаловажи, наскърби и повлияе на най-важното за тях - учещите се. Като околната среда удря по веригата на образованието, нормално е цялата верига да се разклаща... А тя включва и родители. А щом включва и тях, включва и бъдещите нагласи на децата им... и така си плетем ли плетем.

    Но дори идеала на Дянков за финансова реформа в образованието /щото не е друга, освен парична/ да се сбъдне и финансиранията да са на ниво, той няма как да остави два университета. И проблема с квалифицираните кадри без работа си остава. Брояча на бомбата си тиктака независимо от чиито и да е реформи. Всъщност реформата, която той иска да постигне е отдавна факт в САЩ. А там.. там положението е страшно!

    ОтговорИзтриване
  3. Един човек(не мога да кажа личност тук), поставен от другите човеци да решава за нещо- дето му викаме министър... и както ти каза- околната среда (човекът в случая) решава нещо по негово усмотрение и го казва, налага и незамислящите се хора слушат като овце... малко кръговрат се получава и така до никъде, поне за момента.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз уча, защото ме мързи да правя нещо друго. xD И защото обичам да научавам нови неща. Харесва ми да минавам между капките, но пък мразя да се отнасят с мен като с поредния студент, който просто носи някакви доходи и не си заслужава да му се обръща внимание.
    Днеска гледах, че и учениците почнали да протестират - щото ваканцията им била къса, не можели да си починат, били много натоварени и такива глупости. Читавите хора протестират, че имат голяма ваканция и няма време да научат нищо, а тия ми ти пишлеменца, дето нямат нито мотивация, нито нищо, излезли да развяват плакати и да се правят на засегнати. Това тотално опорочава опитите на хората, на които наистина им пука за образованието, да променят нещо. Аз все пак съм на мнение, че промяната трябва да започне от страна на учащите се, че ние - като млади и по-широко мислещи - трябва да чатнем кое е наистина важното, да се дигнем и да променим НЕЩО. Да престанем да търпим разните преподаватели-клоуни и колегите, които влизат във ВУЗ с единствената мисъл да вземат НЯКАКВА диплома, която да си закачат на стената и да сочат, тупайки се по гърдите. Сигурна съм, че един ден на читавите хора (не само тук, ами изобщо по света) ще им прикипи твърде много и няма да търпят повече.

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери