Абсурди: избори 2011-10-23

Избори 2011, България

Днес се проведоха изборите за кмет, общински съветници и президент. Преди самите избори, ако човек не знаеше, можеше да помисли, че са само и единствено президентски, гледайки телевизия и слушайки радио. Твърде рядко се споменяваше за кандидатите за кметове, кои са и за какво се борят. А изобщо не се говореше за общинския състав, който е най-далечен на нормалните хора, а в същото време играят може би най-решителната и пряка роля, вземайки решения отразяващи се директно върху избирателите. Тази ситуация аз наричам поредния абсурд!

Какво е ….

… е президентът на една парламентарна република? Той играе ролята на коректор/омбудсман и/или арбитър между „трите власти”. В същото време той е и основна представителна единица на държавата, грижейки се за добрата ѝ репутация. Второто за мен лично е доста по-важно при моя избор за президент. Да, първото е доста по важно реално, но само когато се използва, а то често не се, от съображения за ненавлизане в скандали и упреци, от уплаха че нещата могат да станат по-зле, от съобразяване с ‘Второто. Другите му правомощия за зависими и той ги има като участник в дадени съвети/комисии. Аз поне не виждам какво в тази институция има директно отражение върху моето битие. А хората не отиват да гласуват защото е престижно…

… кметът? Обикновено е партийно издигната личност, която разписва и носи отговорността, използва се и за пресаташе на общината. Крайната дума за общинските решения е на кмета.

… общинският съветник? Приемаш, предлагащ, одобряващ стратегии и планове за развитие на общината, орган на общинския съвет, в директна връзка с гражданите и т.н. Нещата ги пише в ЗМСМА и наредбите, намират се лесно.

Това е общо взето „йерархията на шефството”, ако мога така да я нарека. Да си „шеф” означава да носиш отговорност и да управляваш подчинените в извършването на задълженията за които си ангажиран. Но разликата от един до друг шеф е огромна. Шеф на 5-ма души е човек, който обикновено работи наравно с, или повече от тях. Шеф на 50 души е активен човек, който обаче вече носи и .. „административна тежест”, така да се каже. Може да си позволи и да не извърши една или друга дейност. А 80% от дейността се извършва от подчинени. Шеф на една община от хора още повече.. и т.н.

Защо обаче по медиите виждах 90% президентски, 10% кметски и 0% общински? Заради „административната тежест”. Заради „престижа на длъжността”. Въпреки че зад тази личност стоят купчини администрация… И в крайна сметка днес хората отиват за да подадат глас за президент, евентуално за кмет, а за общински съветник администрацията се избира само на партийно ниво, без изобщо да се познават тези хора и техните идеи. Абсурдно.

Цената на кампаниите

Нещо учудващо за мен бе да науча, че за да се кандидатираш за президент трябва да внесеш депозит от 10 000 лв. Освен това, инициативните комитети които издигат кандидатури, трябва да съберат подкрепата на 15 000 души. Най-неприятната за мен част от ЗИПВР е, че кандидатите могат да харчат до 2 000 000 лв. ДВА МИЛИОНА, за една рекламна КАМПАНИЯ, в рамките на месец, която за партийно издигнатите кандидати надали е финансирана от партийния внос или личните средства на кандидата. Това са ТОЛКОВА много пари, че ми се гади. Плакати не съм гледал по центъра, тъй като нямах възможност да излизам тези дни. Брошури видях само на ГЕРБ. Кметските бяха като някакъв каталог на София за чужденци. Наистина ли трябваше толкова пари да се инвестират? Клипа на Фандъкова е вероятно най-професионално направеният клип на тези избори. Страшно много ми харесва, като изпълнение, но в същото време ми призлява като си помисля с тези пари какво друго можеше да се направи ВЪВ и ЗА София. 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Задължително се изписва на всяка предизборна агитация. А разходите за избори са нещо ужасяващо. Независимо дали тези разходи са „купуване на гласове” или за „предизборна кампания”. И питам аз (пак) – къде е разликата? Какво представляват предизборните клипове, множеството плакати и брошури изкарващи белите ризи на досегашното управление или розовите ризи на евентуално бъдещо такова? Те представляват агитация. Нека бъдем по-точни. Те представляват добре заплатена агитация. Вместо обаче тези 10 лв да бъдат дадени на ръка на човекът Х, те му се поднасят под формата на гланцови листи, трансперанти, билбордове и ефирно време. Какъв е резултата на тази агитация – да убедят хората доброволно да гласуват за Някойси. А какво е великото престъпление „продаването на гласове”. Това е същото, но в по-частен случай, без да се отнема толкова от времето на хората и като същите тези пари човекът Х може сам да реши какво да ги прави. Да, в идеалния вариант кандидатите трябва да спечелят гласовете на гласоподавателите си с достойнство, демонстрация на компетентност и прочее и прочее, но политиката никога не е била носител на тези качества и едва ли някога ще бъде. Политиката купува гласовете за себе си, демонстрирайки какво (може да) направи тя еди-кога-си. Доверие, достойнство и заслуги не се демонстрират с рекламни клипове, брошури на постижения и виждания. Тях или ги има или ги няма.

А и как да гласувам за човек, който е инвестирал над милион левчета в кампанията си? За собственото си издигане във властта?

Предизборните клипове

От седмица вече ми се ще да направя една класация на клиповете .. за президентските клипове по-точно тъй като други май така и не видях поне във времето, в което аз можех да гледам телевизия. Една вечер обаче просто оглупях до черно от гледане на клипове. После ми стана и смешно, но… Интересното е, че на някои клипове не присъстват дори самите кандидати, а по-известните партийни представители. За кого гласува човек? Но естествено, клиповете не са решаващи за вота на хората, нито качеството им или по-долната класация определят кой кандидат заслужава повече от друг!

Ето я и класацията

№1 клип на тези избори определено зае НДСВ. Приземяването на самолет ала екшън-филм е смелостта която се иска, за да гласуваш! Жестоко!

Не можех да не се сетя за култовата реклама против пиратството от 90-тте, която присъстваше на почти всеки VHS: 

№2 е клипа на Д. Куцаров с подаването на швейцарско ножче.

Deus ex machina e това ножче!!

№3 да речем са разните PowerPoint презентации, които вече забравих на кои кандидати бяха.

№4 е клипа „Добро Утро”, макар и с добра идея, просто стои твъъърде изкуствено. Макар че всъщност и доста други стоят изкуствено...

И поздрав с

Силните/ставащите за мен клипове са следните…

РЗС, които имат негативен клип. Такива имат и Сидеров и Чернев и други.. не обичам негативно-надъхващите клипове, но какво прави техния по-различен? Гласа на народа, хората, които ги заобикалят и си личи, че са от живи срещи и живи емоции на реални хора. Не на наети хора.

Светльо от Хиподил. Вероятно най-добрата кандидатура за президент на тези избори. Първата ми реакция бе смях, после се сетих за всички останали артисти в политиката и ми стана тъжно, казах си „е… що да не, всеки може явно”. Не съм фен на Хиподил, нито на Светльо, но им изгледах клипа. Клипа е страхотен. Гледах и последващи изказвания/клипчета и осъзнах, че тоя пич не се опитва да стане президент. Дано повече хора са го разбрали. Да гласуваш за него е да нещо като да гласуваш против политиката. Поне така на мен ми се вижда. И ми е жал, че няма как да придобие повече гласност и да закопа някой от по-големите кандидати. Защото ако той вложи 2 млн. в предизборна кампания, която да накара тези, които нямат намерение да гласуват, да идат и подадат протестантски глас – за него, то до балотаж няма да се стигне. Евала и наистина жалко, че се стига до там.

     

Клиповете на Меглена Кунева (независим кандидат) също са доста добри, но не са един и два. Всъщност не знам кой точно е оригиналният. Но бонус само по себе си е обвързването ѝ с гражданската позиция и хората в повечето ѝ клипове. Добра уеб кампания като цяло.

Дебатите

Бяха супер скучни и за съжаление винаги на тема „какво ДРУГИЯ не направи” или „ти казваш, че ще направиш това - а защо не го направи вече едикогаси”. Въобще – негативна нагласа, захапки едни против други и заяждане. Както винаги. В клиповете са все хубавите и розови неща, а в дебатите са само изкарванията на черните ризи. Колкото и водещите да се стараят да задават общи въпроси за БЪДЕЩЕТО, толкова кандидатите задълбават в това как опонентите им не са се справили в МИНАЛОТО.

Другото неприятно ми бе, че кандидатите за тези президентски избори бяха ТРИМА. Другите общо взето бяха отписани от медиите като възможни. И третото неприятно бе слабата активност на кметските дебати. Истината е че може и аз да съм ги изпуснал, разбира се. А от краткия дебат по БНТ, където бяха наредени като кегли една тълпа кандидати, отново не можеше да се види нищо повече от лаене едни срещу други, за миналите им неуспехи. 

Гласуването

Гласуването в България се дели на три основни групи:

Глас против всички – въздържане от гласуване;

Глас против Х;

Глас за Х;

Не случайна е и подредбата им. В България рядко се намират хора, които смятат, че нещо зависи от тях в избора, съответно избирателната активност е толкова слаба, заради липсата на вяра в силата на гласа на народа. И защо ли? Абсолютно оправдана позиция, за съжаление. Тези които пък отиват да гласуват, обикновено не е да гласуват ЗА, а да гласуват така, че ДА НЕ Е „Х”. Само да не е Някойси. Отново глас против. Може би и за това дебатите са толкова банални, безинтересни и глупави – защото кандидатите разчитат не да се гласува за тях, а за да се гласува ПРОТИВ ДРУГИЯ.

Гласуването като процес

Бе доста неприятно за мен, лично. На тези избори нещата ставаха супер бавно! Стаята за попълване – тъмната стаичка, бе ЕДНА, за всяка секция, като четирима души гледат в две книги за името и ПОПЪЛВАТ НА МЯСТО ЕГН. Защо по дяволите, в листи издадени от общината, трябва тези хора да СИ ДИКТУВАТ ЕГН-то ми и да го попълват, вместо тихомълком да го СВЕРЯТ? Дори чух че е имало оплаквания в тази връзка и как да няма – най-вероятно и аз ще подам. По този начин процесът бе следния: редене на опашка с баби, дядовци, жени с малки деца, инвалиди и прочее, издирване в единият списък, издирване в другия, преписване на ЕГН-то 2 пъти, подаване на 3 подпечатани картончета, влизане в стаята за гласуване, разгъване на неприятно сгънатите бюлетини, маркиране на „верния отговор”, обратно сгъване на неприятните бюлетини, нанасяне на още печати, уточняване кое в коя урна се пуска, подпис на едното място, подпис на другото, връщане на личната карта. КАК това да стане бързо?? И по-важното, за човек с нула-годишно детенце, което не можехме да вземем с нас, което яде на 2 часа, ще идем аз и жена ми да гласуваме?! Е, успяхме, да. С колелата. За над един час, на косъм. И как да се прередим ние, младежи няк’ви, пред бабите и дядовците които едвам прави седят, обяснявайки че бързаме заради бебето вкъщи… За съжаление сме твърде сдържани…

Денят за размисъл

Е една от най-големите глупости на предизборните дни. Аз съм тотално и напълно ЗА МИСЛЕНЕТО, естествено, но не и за РАЗ-мислянето. И да се мисли и да не се, повечето хора са си направили избора отдавна. Ако някой ще го прави на място в тъмната стаичка, жалните хорица на опашката ще се побъркат. И какво става в деня за размисъл, както и днес, в места катооо… ИНТЕРНЕТ?! Как и кой там ще изключи банерите и личните сайтове на кандидатите? Кой ще свали плакатите от днес за утре, разлепени къде ли не, обикновено оставащи дълги месеци след приключване на изборите? Кой ще изтрие клиповете в интернет, или ще забрани гледането им „за днес”. Кой ще изтрие видеоматериалите на новинарски емисии, сутрешни блокове? Абсурд. Единственото което намирам за правилно е това да се прави САМОВОЛНО от медиите, за да не се надуват главите на хората допълнително. Но извън това е абсурдно да се търси причина хората да се глобяват или да се забранява употребата на алкохол в един единствен ден. Алкохолът най-добре да бъде забранен изцяло на публични места и това ще реши евентуалните проблеми, които могат да възникнат в предизборния ден. 

На тези избори

Гласуването бе трудно, продаване на гласове ЯВНО пак е имало, сега като слушам разните телевизии и последните им репортажи на тази тема, диктуването на ЕГН-та бе абсурдно, бюлетините бяха отвратителни, опашките се ВЛАЧЕХА (не по вина на служителите) и 20% от наредилите се да гласуват си тръгваха, отказвайки се. Всъщност, и ние с жена ми бяхме на 10 минути от лимита да си тръгнем, просто защото детето вкъщи седи нея чака. Изборите още не са свършили и вероятно няма да свършат скоро, тъй като опашките се влачат. Дано на хората им се чака обаче…

На следващите избори

Аз бих гласувал за всеки, който ми обещае, че ще инвестира в развитието на електронно правителство. Такова, което да измести нуждата от избори и в последствие от парламент.

Нуждата от избори

404 - Not found. Политиката, също като религията, е отживелица и е време да се намести заедно с капитализма и парите му на историческия рафт с най-големите гафове на човешката цивилизация. Разбира се, това няма как да стане лесно или изведнъж, но колкото по-рано започне, толкова по-добре за децата ни.

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук