събота, 26 февруари 2011 г.

Абсурди: Криворазбраната свобода

Обществото на мравките...
 


Свободата, която толкова всеки търси, която всички искаме да имаме, която ни дава права, която ни дава възможности, която ни изравнява. Смятам, че доста сме изпуснали реалното ѝ значение, в една „цивилизация” като днешната.


Свободата има много и различни тълкувания и определения. Например:
♣ Възможността за изявяване на собственото мнение на индивида без негативни последствия;
♣ Способността да се действа съзнателно и самостоятелно, със самоконтрол;
♣ Способността да се възползваш от правата си, спазвайки задълженията си;
♣ Няколко села са кръстени така, също;
♣ Свободна воля;
♣ Икономическа и политическа независимост;
♣ Самоуправление и отговорност

В крайна сметка, всички тези определения, доста сбито представени в случая, по един или друг начин включват и отсрещната страна, защото човекът е социално животно. Тоест, не може (за да не използвам имена или хикс/игрек) „☺” да е свободен, а „☻” да не е, или обратното. При истинската свобода, и ☻, и ♥, и ♦ - всички трябва да, и живеят свободно, зачитайки свободата на останалите (трима), като тяхно индивидуално право. Правото на свободата на отсрещния, е задължение на всеки, в същото време неговата свобода не може да е в конфликт с правата за свобода на останалите. С други думи – ако свободата е „право”, то тя неизбежно включва и „задължение”. Няма безплатен обяд. Докато се наричаме общество, не можем да си позволим нашите права да нарушават чуждите. Или поне не би трябвало…

Тоест истински свободни в едно общество, можем да бъдем само посредством регулатор, какъвто по принцип се явяват законите, моралните норми и „неписани закони”, ценности и разбирания в обществото. Също като правилника за движение по пътищата. Той е създаден, за да може ☻ да шофира, без да се притеснява, че ☺ ще го блъсне (и обратното). Когато участникът в движението е само един обаче, не би трябвало законът да важи. Но това е рядкост...

При писането на предните два параграфа някак не спрях да мисля за онези мили и безмозъчни хора, на който се е случило да направя забележка за това, че пушат на забранени места и те са ми се изсмели в лицето пред цяло стадо хора, на които вероятно димът също е пречил, но…….. нека не се отклонявам пак към болезнената ми тема.

Къде смятам, че сме сгрешили жестоко в разбирането си за свобода? Там, че законите се спазват когато е удобно за едни и не се, когато е нужно на други, не е единствения проблем. Проблемът е, че отдаваме нужната свобода на лица, които умишлено или ако не умишлено, то прогресивно и не-веднъж, нарушават нашите права! Ще бъда по-конкретен:

В емисия на национална телевизия, новинарите ни съобщават, че в района на село Свобода (например), се издирва серийният убиец К.Д.Ф. Що за новина?! Сериен убиец? Дори крадец да е, обикновен, щом се ИЗДИРВА – покажете му снимката/портрет, кажете му целите имена, предупредете хората, по демоните!! Медията, водена от законите и принципи за свобода, както и МВР, укриват престъпници по този начин, буквално! Груби нарушители на правата на не един и двама съграждани от обществото. Може да е малко провинение и да му се опетни името? Какво от това?! За да се стигне до там, явно има защо! Негов си е проблема, ако реши да си поправя грешките, как ще го направи и как ще се докаже като част от обществото отново! Защо трябва, при положение, че са предвидени наказания, за нарушителите на правата, да се защитават тези, на нарушителя?!

Същия пример, но не с физическо, а с юридическо лице (за това ползвах тази дума): един от мобилните оператори, предава данните на потребителите си на трети лица, които в следствие ги рекетират за стари сметки, които оператора не бил потърсил (*)! Някой от операторите пък начислявал сметки. Някой пък сключвал договори от разстояние, премятайки нищо неподозиращи хора. Забележете, че не използвам думата „друг”, защото не е сигурно чии са тези действия. Имаме 3 мобилни оператора в България, не 300. Но никой няма да каже кой е извършвал тези неща! Поверителна информация, защита на правата и свободата! Защото ако кажат – утре от този оператор ще се откажат 1000+ човека. Нещо, което той очевадно заслужава.Нарушават ни правата и докато не изпатим сами или не попитаме изпатил, сме потенциални жертви, защото ни връзват ръцете от това да се предпазим от сега!

.. и те със своите дейности и те със своите права...

Много мразя тази криворазбрана свобода! Не случайно много хора определят държавата ни като анархична и свободата ни като свободия. И типично за цивилизацията ни, винаги има кой да се възползва. Така биваме експлоатирани и свободата ни, уж гарантирана със закони, става само привидна!

Като заговорих за медии. През 2008 г., присъствах на конференция на „Монд дипломатик”, на която се представиха много гледни точки именно за това, до колко медиите са свободни, по-конкретно в нашия регион – страните от Източна Европа. Има и издаден речник* в следствие на конференцията. Доста добри неща се казаха там, за това до колко медиите могат и не могат да пишат и до колко съвременният журналист има свободата да пише това, което наистина мисли. Идеята на журналистиката е да се пише свободно, идеята на демокрацията е всички да имаме това право, да изказваме мнение, без да бъдем преследвани за него. За съжаление и до ден днешен, медии са подвластни на институции или са твърде тясно обвързани с корпорации, бидейки вече медиатор между обществото и институциите, корпорациите, държавата. За това и едни и същи новини, по различни телевизии биват отразени по два начина, даващи доста различни и контриращи се перспективи. Една и съща информация, може да бъде поднесена по много начини, с което тълкуванията и разбраното от обектите на комуникацията да разберат две коренно различни неща, въпреки, че става дума за един единствен, известен факт. Задаване на удобни въпроси, изпускане на ключови моменти, изрязване и монтиране на кадри и съобщения… Да, медията реално, в рамките на свободата, може да пише каквото си пожелае. Но предвид, че медиите вече не са просто източник на съобщения, а медиатори, ролята им в близко бъдеще трябва да бъде подсигурена със закон, позволяващ на журналистите да пишат, питат и говорят свободно, ограничавайки директорите от манипулации.

Живеем в демократични времена, уж, нали, по принцип. Тези демократични времена дойдоха в България преди 22 години почти. От тогава насам, жадните за свобода деца на прехода пораснаха, народиха си дечица, пратиха ги на училище… и настана мрак и ужас под небето. Децата на „децата на прехода”, гледайки от жадните за свобода техни родители, израстват с убеждението, че държавата е боклук, че имат права дори по-високи от тези на учителите си, че са свободни да правят каквото и когато си искат, тъй като родителите им ги насърчават да са такива. Как се е променило положението в училище, тази карикатура описва най-добре: 1969-2009.
http://chaunu.fr/

Всеки се научи да си търси правата и обстоятелствата около делегирани бюджети заедно с тенденцията децата да се пускат в по-горен клас без никакви знания, докарват учителите до ситуация, в която тяхната свобода е силно изрязана.

Благодарение на свободите на пазара, малките производители и предоставящи услуги фирми са обречени! Благодарение на свободата и широчината на интернет, авторските права са в пълна криза! Заради свободата и нерегламентирането на корпорации, финанси, банки, кредити и прочее, се стигна до финансова криза и корпорациите си ни изготвят договори и цени, каквито си решат.

... и те със своите правила!

Но не свободата е виновна, разбира се. Ние сме… защото не я разбираме правилно и защото някои от тези, които я разбират, предпочитат да се възползват от това.


_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

1 коментар:

  1. mi da we, burkame swoboda s bezotgowornost. Swobodata nosi sus sebe si otgowornost. Dne6noto ob6testwo ne e swobodno, to e bezotgoworno, 2 ne6ta koito moje bi si suglasen, sa suwsem razli4ni. Za twa napi6i 1 statiq w otgowor na taq, za otgowornostite - moralni, socialni, li4ni - 4owe6ki, koito wseki 4owek trqbwa da ponese na swoi grub i wsi4ko 6e e 4uk (:

    ОтговорИзтриване

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери