27 февруари 2011

Баба Марта иде по мартеницата!

      
Хубаво нещо за българина е празника. Особено когато е семеен. А всички българи си имаме една обща баба и това е Баба Марта! Празник на предстоящата пролет, капризите на времето и устояването (в здравно отношение) на последните. За сила, здраве и дълголетие, предстои да си връзваме отново мартенички.


Но с история няма да ви занимавам. Все пак на който му е интересно, може да прочете повече във Вики, или да попита Гууги. Аз ще ви занимая с направата на мартеници…

В България по това време вече навсякъде е залято с мартеници. Безброй щандове се простират по улиците, предлагащи какви ли не мартеници, кои направени ръчно, кои направени в Китай, кои недопечени, кои неопаковани, хубави и лоши, скъпи и … е… има и евтини, сигурно. Не съм се заглеждал, честно казано, вече от 2 години в щандовете за мартеници. Както е тръгнало, едва ли и ще се загледам. Домашно направеното винаги е с няколко точки напред, дори да не е чак толкова разнообразно и шарено, като купеното. Направеното с чувство и носещо (позитивна) емоция, за мен е доста по-шарено и приятно =D

Миналата година се ожених и преди сватбата, с разпращането на покани, решихме да пращаме и по една мартеничка на хората, тъй като беше точно по това време. Тъй като с жена ми обичаме нещата да са домашно опечени, каквато бе и поканата, така направихме и с мартениците. Открих на Илиянци едно малко магазинче, предлагащо навивки от мартеници и различни орнаменти/мънисто в пакетчета на едро. Оказа се необяснимо евтино, също така! Десетина метра мартеница, от поне 20 вида оплетки, дебелина, струваше 2лв! Едно пликче като тези долу, с орнаменти - 2лв! Беше като магазин за 2лв (и още е), само с пособия за правене на мартеници! Какво му трябва на човек =D

Тогава направихме доста набързо мартеничките и бяха обикновен и еднакъв дизайн на всички. Тази година отделих един цял ден за правенето им, благодарение на което сега момичетата на които ще подарявам, имат избор =D И тъй като така и така ще даваме избор, реших да ги кача и предварително, тъй като днес приключих, пък и си е цяла тема за блогчето ми от мисли. Е, тази година няма да ги изпращаме по поща, макар, че бих, по принцип, но не си струва. Мартеничка подарявам на хора, за които ме е грижа под една или друга форма или на хора, които изглежда ги е грижа за мен (са ми подарили те мартеница). Но в същото време не мисля, че има нещо обидно в това някой да не върне мартеница при подарена такава, нито смятам, че човек трябва да се чувства длъжен да върне жеста. В крайна сметка трябва да се търси и възприема само позитивното на един празник. Тъй че минавам нататък…  

Направих три модела дамски и един модел мъжки мартенички, макар и по принцип мартеницата, като носител на пожелание, би трябвало да се възприема по-скоро унисекс, все пак си има определени характеристики. За сметка на избора, мъжете пък ще могат да си ги махат доста по-лесно. Забравих да уточня, че правя само гривни, макар и да стават за герданчета. Никога не съм бил фен на Пенда, камо ли на Пижо =D Не можеш ли да си го закачиш здраво и без остри предмети, не ме устройва. В смисъл, не че не ми харесват, но те са по-скоро за подарък, за къщата, за дете, въобще – за нещо, което не може да ги носи. Тоест перфектни за хора, които не обичат да носят мартеници. Гривничката си е най-доброто и безопасно решение. От множеството Пижо и Пенда, които съм виждал на мартеници, съм запазил само 4-5 през годините, наистина страхотно изработени и имащи вид на човечета. Класическата мартеница в моите представи е по-скоро за обрисуване на празника, прикачване към чанта, пакет, връзване на дърво, на врата и т.н. Но всеки с мнението си, разбира се.

Сега обратно към темата, използвах тънка мартеница за женските и промушвах по следния начин орнаментите.

В следствие, момичетата сега могат да избират между
Сини гривнички
Бели гривнички
и Червени гривнички


А ето ги и мъжките

За основа на женските мартенички ползвах орнаментче-слонче, както се вижда от заглавната картинка на темата =)) Като се надявам догодина да открия костенурчици или дракончета ^__^

В момента, всичките 100 мартенички, строени, чакат своите бъдещи носители … (не че на толкова много хора очаквам да подаряваме, но все пак...)

От орнаментите все пак се оказа, че има не един и два счупени. Къде хоботче, къде краче, къде нещо друго. Някои пък просто не съм успял да ги събера при почистването днес. Ето какво направих и с остатъчните елементи:
Кламер + остатъчни орнаменти, за украса на къщата
А пък тази висулка за дръжка се получи толкова добре, че чак ме е яд! =D
За части използвах счупените тук-там слончета.
  


Весело посрещане на Баба Марта и дано е в добро настроение тази година, че студовете вече ми идват в повече, а кокичетата в двора се отвориха!

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info
Изображение

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Помисли и Tи!
Можете да използвате някои HTML маркери