Прахосването на страници в университетското обучение

   Твърде много хартия се хаби в (псевдо-) разработки и официални документации наследени от стари времена. От големите фирми ни спестяват касови бележки, насърчавайки ни да проверяваме през интернет сметките си, което е по-скоро за тяхна изгода, отколкото за околната среда. От друга страна няма нормиране на касовите бележки и една касова бележка може да е половин А4 лист... За това реших да пиша до няколко институции, които да помислят с мен над въпроса, защото някои неща приемани за даденост в повечето случаи минава доста време, докато се забележат. Да, реално става дума за дреболия. Но нека припомня за старата поговорка "Капка по капка - язовир прави". Ако не им обръщаме внимание на дреболиите, няма как да се оправим с големите проблеми. Всичко е свързано в тази еко-човешка система.




Моите специални благодарности на жена ми - Поли, както и на моят добър приятел - MorriyaMurya (това е негов псевдоним, разбира се), за отделеното време, за коригиране на това писмо.

Ето и копие от писмото:
Версия на английски*
  _________________________________________________
 

Изпратено до

УНИБИТ, София

Директор дирекция „Висше образование” към МОМН 

Европейски комисар по образование, култура, многоезичие и младеж

БИС, България (member of ISO)

Здравейте,

Аз съм Марин Колев, студент в УНИБИТ (София, България), 4-ти курс. Пиша Ви във връзка с проблем, който ме тревожи отдавна, а именно – преразхода на страници и хартия в университетското обучение. Ще опитам да съм максимално ясен и конкретен.

Живеем във времена на борба с човешкото его и на принципи, възникващи в старанието да опазим природата около себе си. И въпреки многобройните екоинициативи, разточителни практики свързани с употребата на хартиени носители не просто остават, но и никой не мисли как да се заменят (или поне аз не съм разбрал за подобни дискусии). Може би това не е голям проблем, но глобално погледнато – може да се окаже такъв.

1. Двустранният печат е недопустим. Защо? Принтерите в днешно време ползват лазерна технология и дори за 80 g/m² хартия не е проблем да понесе двустранен печат. Но дори да имаше по-добра хартия или техника за принтиране, не мисля, че някой щеше да обърне внимание. Принтира ли се двустранно, една студентска работа се намалява на половина. Тук искам да похваля практиката на някои мои преподаватели да използват гърба на стари работи за принтиране на задачи/тестове за упражнения.

2. В моя университет има стандарт за писане на реферати, курсови и дипломни работи. Това е чудесно, разбира се! Но не мога да се съглася с всички негови точки. Разбирам, че трябва да има отстъпи за подвързване и еднакъв изглед за лесно ориентиране, но в този стандарт се посочват като задължителни и размер на текста: 14 точки и междуредие от 1,5 реда. Смятам, че е прекалено! 12 точки е предостатъчно за четим текст. Една моя работа от 10 страници на 12 точки и един ред междуредие се равнява на 18-21 страници по стандарта! Това е двойно повече разход на хартия и мастило от нужното!

Нямам наблюдения и не мога да кажа как е във всеки университет в Европейския съюз или света, за това вземам само собствения си университет за пример. Ако се съчетаят т. 1 и 2, получаваме една четвърт от сегашния разход! Но в повечето случаи едно от основните изисквания при писане на самостоятелни работи е обемът. Когато се предаде работа от 30 страници, изглежда, че е положен достатъчен труд. Сравнение с 15 или 7 страници е несъразмерно, но нима обемът определя качеството? Всички знаем, че не е така. Тоест, в случай че обърнете внимание на молбата ми, надявам се ще вземете предвид и пропорционалното намаляване на изисквания обем или промяната на концепцията за разглеждане на обема като толкова важна характеристика. Ставал съм свидетел, когато се пише работа не по стандарт, как колеги пишат с огромни дупки в работите си. Например – цяла страница се пропилява за един ред от миналата чрез огромни разстояния между параграфи и т.н., само заради обема страници.

Въвеждането на стандарт донякъде премахва възможните трикове с обема на работата, за което мога да похваля университета си, но от друга страна е в преразход. А там където няма стандарти – остават възможностите за трикове, както и за преразход. Разбира се, много зависи и от формата на обучение, но все пак смятам, че този проблем засяга голяма част от университетското обучение.  Затова се надявам, че ще се съгласувате и създадете общ стандарт, който ще доведе до по-екологично и регламентирано образование!

Благодаря за отделеното внимание!

П.П. Възнамерявам да публикувам молбата си в своя блог.

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук