Островът на каменните пари

Паметник в УниБИТ, може да се интерпретира като "каменна монета". Снимка: SayanMk©

  Искам да ви запозная с една история, която е изключителна... Не можах да я намеря на български, тъй че ще превеждам. Не пледирам за професионален превод, държа да отбележа, знаете - най-добре си го четете на английски ако ви се занимава : ) Та... това е разказ, който показва колко невероятно важна е ВЯРАТА в платежния медиум* (и вярата между хората). Струват си тия 5-10 минути!!

Островът на каменните пари

Уилям Хенри

Предистория: От 1899 до 1919 Каролинските острови (?) са били Германска колония. Най-западната част на групата острови е остров Яп, който по това време е имал население от 6000 души. 1903, американски антрополог на име Уилям Хенри Фърнес 3ти, прекарал месеци на острова и написал страхотна книга за остров Яп. Книгата се казвала "The Island of Stone Money".

"Тъй като на техния остров не се добивал метал, трябвало да се обърнат към камъка; камък, върху който е положен труд за оформяне и добиване, е представлявал действителен израз на изваяните монети на цивилизацията.

Техният платежен медиум, те наричали феи, и представлявал големи, солидни, дебели, каменни колела, с диаметър от една крачка до дванадесет, с дупка в средата, която зависела от диаметъра на камъка, в която можело да се вкара прът, доста голям и здрав, който да понесе тежестта за транспортиране. Тези каменни "монети" (правени от варовик, на 400 мили разстояние), са първоначално добивани и оформяни и донесени до Яп от приключенски местни навигатори, в канута и салове...

Забележително качество на тази каменна валута .. е, че не е нужно нейният собственик да я притежава /носи в себе си/. След провеждането на пазарлък, който включва феи твърде голям, че да бъде преместван удобно, неговият нов собственик просто се задоволявал с простото признаване на собственост, без дори и с най-малка индикация за направената размяна, и "монетата" си остава в помещението на първия собственик.

Моят приятел Фатумак, ме увери, че в близкото село има семейство, чието богатство е неуспоримо - признато от всички - и все пак никой, дори и самото семейство, никога не е зървал това богатство. То се състояло от огромно феи, като за размерите се знае само по наследство; за тези изминали две или три поколения то е било и все още е - на дъното на морето! Преди много години, наследник на това семейство на експедиция за феи се сдобил с това забележително голямо и необичайно ценен камък, който бил поставен на сал за довлачване към вкъщи. Голяма буря се развила и дружинката, за да спасят животите си, били принудени да отрежат въжетата на сала и камъкът потънал без да го и видят повече. Когато стигнали вкъщи, всички свидетелствали, че този феи е бил с велики пропорции и от необичайно качество, и че бил изгубен не по вина на собственика си. От там насетне е станало универсално допускането в тяхната простичка вяра, че един такъв прост инцидент в загубването е твърде незначителен за споменаване, и че няколко стотин крачки във водата, далеч от сушата нямат значение за пазарната му цена, тъй като е било издялкано в правилната форма. Покупателната възможност на този камък остава, тъй че е валиден все едно лежи на видимо място срещу къщата на собственика...."

(...)

"На остров Яп няма сухопътни средства на колела, логично, няма и пътища за тях; но винаги е имало ясно определени пътища межди различните селища. Когато германското правителство взема контрол над Каролинските Острови, след гонитбата от Испания 1898, много от тези пътища или магистрали са били в лошо състояние, и на шефовете на няколко района е казано, че трябва да ги поправят и вкарат в добро състояние. Обаче грубо облечените блокове от корали били достра добри за босите крака на местните. И много от повтаряните наредби оставли нечути. Накрая било решено да се налага глоба за неподчинението на шефовете от тези райони. В каква форма е била глобата? ... Накрая, като на шега, глобата била налагана изпращайки човек до всяко фаилу и пабаи през неподчиняващите се райони, където той просто маркирал определен брой от най-ценните феи със кръст от черна боя, за да се покаже, че те принадлежат на правителството. Това подействало като заклинание. Хората, въпреки натъжени и разорени, се обърнали и оправили магистралите до такъв добър ефект от единият край на острова до другия, че били като алеи в парк. Тогава правителството пратило агенти и изтрили кръстовете. Воала! Глобата била платена и щастливите фаилус продължили да са собственици на техният капитал и отново се въргаляли в богатство."

(...)

  Просто всякакви коментари, които ми идват са общо взето излишни... =] Историята е жестока!!!! И в английския вариант има много силен момент на сравнение, който всеки от вас сам може да си го направи предполагам и без изрично да го чете. А ще ви кажа само сравнението:
1932-33, Банката на Франция се опасява, че САЩ няма да могат да удържат на златния стандарт от тадиционната цена $20,67 за една унция злато. Съответно поискала от Федералният резерв на Ню Йорк да преобразува доларовите активи, с които разполага във САЩ в злато. За да избегнат ненужно пращане на злато през океана, поискали Федералната Банка просто да пази златото от име на Франция. В отговор, лица от Федералната банка отишли в техният склад, сложили в отделни шкафчета точното количество злато и сложили отгоре бележка, че тези шкафчета принадлежат на Франция. Общо взето можеше направо да им теглят едно кръстче с черна боя, а?!

______________________________

* - платежен медиум - защо винаги използвам "медиум" вместо "средство" . Не мисля, че думичките съвпадат. Средството е инструмент/метод, с който може да се свърши нещо. С парите не може да се свърши нещо, те могат само да бъдат използвани, без да определят действието или действието да зависи от тях. Те служат само като кофичка от кисело мляко на мястото на свещения Граал на Индиана Джоунс. Те не са пазарната стока, те са само възможност да получиш такава, при наличието им. И не на последно място - звучи ми по-добре =D

_______________
We All are some kind of Family :!:
www.SayanMk.info

Харесай www.SayanMk.info във фейсбук